Въпреки че звучи като виц, новината, че и шимпанзетата минават през криза на средната възраст, е съвсем сериозна.
Ново научно изследване, цитирано от Асошиетед прес, е установило доказателства за такъв период в живота на човекоподобните.
Маймуните обаче нито си купуват червени ферарита, нито зарязват партньорките си заради двойно по-млади женски.
"Досега не се е случвало орангутан да си купи спортна кола", казва Андрю Осуалд, автор на изследването.
Изследователите обаче казват, че шимпанзета и орангутани, живеещи в плен, показват същите симптоми на негативни емоции в средната си възраст като хората.
Това показва, че тенденцията да сме недоволни от живота си около средата му може да не е резултат от модерния живот, а да е еволюционно заложена, смята Осуалд, професор по икономика в университета Уоруик в Англия.
Досега няколко изследвания са установявали, че щастието при хората се движи в определени рамки в годините между 20 и 70.
Неговата крива започва високо и върви постепенно надолу през годините, за да достигне до най-ниската си точка в края на четиридесетгодишната ни възраст, след което сменя посоката си и достига втори пик на около 70 години.
Някои изследователи оспорват дали тази U-образна крива е реалистична, но за Осуалд мистерията е по-скоро какво я предизвиква.
Проучванията върху настроенията на човекоподобните бозайници били направени с помощта на 508 маймуни, живеещи в зоопаркове в САЩ, Австралия, Канада, Сингапур и Япония.
Хората в зоопарковете, които се грижат за тях, попълнили анкети, чрез които изследователите се ориентирали какво е душевното състояние на маймуните.
Въпросите били за това до каква степен всяко животно е в добро или лошо настроение, дали извлича удоволствие от общуването, както и какъв успех има в изпълняването на целите си.
Анкетираните дори били запитани колко щастливи ще бъдат, ако са на мястото на животното, за което се грижат, за една седмица.
Звучи шантаво, но Осуалд и останалите изследователи казват, че подходът е валиден. Резултатите показали същата U-образна крива.
Изглежда този модел е част от човешката природа, а не резултат от чисто човешки изживявания като плащането на ипотека, ходенето на работа и брака.
Според Осуалд може би еволюцията прави по-възрастните екземпляри неспокойни, за да могат да намират нови светове, в които да живеят следващите поколения.
Франс де Уаал, специалист по поведение на приматите в университета Емори, предупреждава, че когато хората съдят за щастието на маймуните, е възможно резултатите да не са обективни. Той обаче смята резултатите от изследването за реални и коментира, че идеята за биологично влияние върху тази част от човешката природа е интригуваща.
Соня Любомирски - изследовател на щастието в Калифорнийския университет, която смята, че U-образната крива при хората е статистически мираж, казва, че резултатите от изследванията при маймуните не могат да бъдат отписани по същия начин.
Тя казва, че не е сигурна какво точно означават тези резултати, но че може би това изследване ще постави началото на повече изследвания за общите черти на маймуните и хората.
