Ло овта към алкохола се е появила преди 10 милиона години у общ предшественик на хората и маймуните, който е имал ген за неговото преработване, съобщи "Дейли мейл".
Благодарение на този ген предшественикът на хората и маймуните е можел да яде ферментирали плодове и е оцелявал по-добре.
Така способността за преработване на алкохол се е предала на поколенията.
Тези наши предшественици са били първите, събирали паднали на земята ферментиращи плодове, след като слезли от дърветата.
Теорията обяснява защо хората, шимпанзетата и горилите могат да преработват алкохол, а сродните им орангутани, които живеят по дърветата, не могат.
Химикът Стивън Бенър стига до този извод, след като възстановява ензими на изчезнали древните примати, метаболизиращи алкохола.
Екипът му изчислява какъв е бил техният генетичен код, възстановява ги в лаборатория и анализира как са се променили с времето.
Съвременните хора разграждат алкохола с ензима алкохолдехидрогеназа 4 в хранопровода, стомаха и червата.
Този ензим не е еднакъв при всички видове и затова някои ефективно разграждат етанола, а други не.
За да разберат причината, учените са картографирали ДНК последователности, съставящи ензима у 27 вида примати и са проследили къде в родословното им дърво клоновете са се разделили.
Резултатите показват, че повечето предшественици на приматите не са можели да усвояват алкохола, но там, където се отделя клонът на горилите, шимпанзетата и хората, метаболизиращото действие на ензима се засилва почти 50 пъти в сравнение с по-ранните версии.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
