Как атомната физика помага на българския бизнес
Доц. Леандър Литов (д)   
Източник: CERN.ch
4

Българският бизнес може да работи с Европейската организация за ядрени изследвания (CERN), като се възползва от нейни технологии и ноу-хау, а освен това и да печели, като участва в търговете за поръчки на материали, оборудване и услуги.

Преди дни в София се проведе двудневна среща между представители на ЦЕРН и българската индустрия, за да се обсъди как връзката между двете страни може да бъде подобрена. За конференцията у нас пристигна и генералният директор ЦЕРН Ролф Хойер, който похвали българските учени.

България е малка държава, но участието на вашата страна в ЦЕРН е голямо и българските учени имат видим принос, заяви Хойер при срещата си с министър-председателя Бойко Борисов.

За българското участие в ЦЕРН, възможностите пред нашия бизнес, новите технологии и, разбира се, Големия адронен колайдер разговаряме с доц. Леандър Литов. Той ръководи екипа от Софийския университет в ЦЕРН и е член на Съвета на ЦЕРН.

- Как българският бизнес би могъл да работи с ЦЕРН?

- Преди всичко тази среща, която беше организирана тук на 28 и 29 ноември, беше среща между ЦЕРН и българския бизнес. Всички знаят, че ЦЕРН е център, в който се извършват научни изследвания в областта на физиката на елементарните частици. За целта тази организация е изградила една уникална инфраструктура, която се ползва не само от Европа, но и от целия свят. Тази инфраструктура е огромна и трябва да бъде поддържана и развивана, което автоматично означава, че ЦЕРН, освен че е научен център, е и организация, която пласира много поръчки в индустриите на страните членки. Горе-долу половината от годишния й бюджет отива за такива поръчки.

Друго, което не е известно на широката публика, е, че ЦЕРН е организация, в която се разработват много нови технологии  - работата е там, че ние правим изключително сложни експериментални изследвания, строим ускорители, строим изключително сложни детектори и като правило, когато започваме строителството на някакъв нов ускорител или детектор, реално той е планиран малко над това, което човечеството е достигнало като технология.

Така че за да бъдат реализирани тези проекти, е необходимо разработването на нови технологии. Поради тази причина организацията разполага с един доста голям портфейл от технологии, които са достъпни за фирми от страните членки.

Целта на срещата, която проведохме през тези два дни, беше да подобрим връзките между ЦЕРН и българската индустрия, така че от една страна тя да може да участва по-ефективно в търговете, които организацията обявява като обществени поръчки. И от друга страна - да видим какви са възможностите за трансфериране на технологии от ЦЕРН към българската индустрия.

- Това означава ли, че български предприятия биха могли да произвеждат детайли или изделия - вероятно доста сложни, за ЦЕРН?

- Точно така. Български предприятия произвеждат такива детайли. България е член на организацията от 1999 г. Досега за тези години сме получили поръчки за над 14 млн. швейцарски франка, което никак не е малко.

Една фирма от Ботевград например произвежда много сложни механични детайли, които се състоят от 27 различни елемента - наистина високотехнологично производство за ЦЕРН.

- Успяваме в конкуренцията на други европейски производители да предложим продукция, която да се използва в ЦЕРН.

- Бих казал, че ние се представяме доста добре. Имаме много добро, над средното, съотношение на възвръщаемост на това, което внасяме в организацията, и онова, което получаваме като поръчки. Сега се опитваме да доразвием тази работа, така че да имаме повече поръчки.

На тази среща акцентът беше сложен върху новите технологии, и то върху технологии, които са с приложение в медицината.

- Как става този трансфер? ЦЕРН разработва технологии за свои уреди, а после ги предоставя на предприятията?

- Това е един доста сложен процес. Обикновено се оказва, че това, което ЦЕРН е разработила, е нещо, което решава проблемите на ЦЕРН. От друга страна има фирми, които се нуждаят от продукт, които е много близо до това, което ЦЕРН е разработил, макар да не е точно същият продукт, същата технология.

В този случай това, което се прави, е тези фирми съвместно с ЦЕРН да доработят технологиите и съответно фирмите я получават с т. нар. "отворен лиценз" - могат да я използват за своето производство, но това не ги прави нейни еднолични собственици.

- А как технологиите излизат от ЦЕРН и навлизат в ежедневието - имам пред очите си примера на world wide web (www), да речем...

- Www е разработена заради това, че когато провеждаме експерименти, трупаме големи обеми данни. В тези експерименти участват огромни колективи, които са пръснати по цял свят и възниква проблемът как хората, които седят в Европа, Америка и Австралия, могат едновременно да имат достъп до тези данни, за да ги обработват, анализират и да получават резултати от тях, без да трябва да пътуват непрекъснато до Женева.

Е, резултатът от решаването на този проблем е www.

- Сега работите върху Grid. Какъв ще е резултатът за "нормалните" хора? Www излезе много бързо извън ЦЕРН...

- То и Grid много бързо се трансферира... Какво е Grid? Това е надстройка на www. Www е платформа, която ви дава възможност да съхранявате информация и да осигурите достъп до нея на много хора, независимо от това, къде се намират.

Grid е следващата стъпка на развитие в това отношение - освен че имате място, където да съхранявате информацията и имате достъп до нея, имате и компютърна мощност, която ви позволява да я обработвате.

И тук вече има два варианта - това, което се използва за научни изследвания - това наистина е Grid. Тази мрежа е изградена, тя работи, експериментите, с които се провеждат изследвания на Големия адронен колайдер използват тази мрежа и така и се обработват данните от тях.

Оказа се обаче, че това не е най-подходящият вариант за широката публика - в случая за бизнеса, тъй като там има по-специфични изисквания, свързани със съхранение на информацията, достъп до нея, секретност и пр.

Така нещото, което беше породено от Grid и доразработено за целите на широката публика, е облакът, cloud computing.

Почти едно и също нещо са с Grid  - една и съща идея, реализирана по различни начини в зависимост от нуждите на потребителите.

- ЦЕРН е както "Формула 1" за автомобилния бизнес...

- Без всякакво съмнение.

- А българите в ЦЕРН? В организацията работят около деветдесетина човека от нашата страна?

- Горе-долу толкова. Официално регистрирани като хора, които имат някаква работа и отношения с организацията, са близо 100 човека. Това са хора, за които не е непременно задължително да бъдат постоянно там. Но ако отидете в ЦЕРН, винаги ще намерите 30-40 българи.

Интересен е съставът. В действителност повечето от тези хора не са физици - те са инженери, да кажем в областта на информационните технологии, електрониката, техници, даже имахме един пожарникар там... Пълният спектър от нуждите на организацията.

В ЦЕРН броят на щатните служители е около 2800 човека, от тях физици, които извършват научни изследвания, са около 70-80 човека. Останалите са хората, които поддържат инфраструктурата. Но има и допълнително близо 11 000 човека, които идват и извършват научни изследвания в ЦЕРН, външни за организацията.

- Сами ли разработвате инфраструктурата в ЦЕРН?

- В ЦЕРН никой нищо не прави сам. ЦЕРН е плод на едно огромно международно сътрудничество. Например, ускорителят и тези експерименти са продукт на огромно международно сътрудничество, в което участват на 10 000 души, които с общи усилия - и с усилията на индустриите на страните членки, както и индустриите на Япония, Русия и САЩ, са произвели, монтирали и пуснали в експлоатация това, което работи в момента във вид на ускорители и детектори. Спектърът е много широк.

- CMS - компактен мюонен соленоид. Какво означава това на "български"?

- Ха-ха! Това, което казахте. Да започнем с ускорителя.

Големият адронен колайдер ускорява два снопа протони, които се движат в противоположни посоки - единият по часовниковата стрелка, другият - обратно. Тези два снопа се пресичат в четири точки. В тези четири точки протоните се сблъскват и стават взаимодействия. В тези четири точки сме изградили сложни детекторни комплекси, които регистрират какво се случва, когато протоните се сблъскват.

CMS (Compact Muon Solenoid) е един от тези четири детектора, които работят на ускорителя и провеждат изследвания. И това е детекторът, в който България наистина има изключително сериозно участие - в самото създаване на колаборацията, от идеята как трябва да изглежда този детектор, като се мине през прототипа, после самото изграждане на детектора и сега неговата експлоатация и получаването на резултати с негова помощ.

Зад това нещо стоят 20 години труд на български - и не само, разбира се - учени. Този детектор е огромен. С размерите на 5-етажна сграда...

- ...за да изследвате миниатюрни частици...

- Точно така. Много малките неща се изследват с много големи детекторни системи.

А е компактен, защото неговата конструкция, неговият дизайн е такъв, че той е относително малък. Това е един цилиндър с диаметър 15 м и дължина 22-23 м, но ако се сравни с другия голям детектор, който работи на този ускорител - ATLAS, CMS е два пъти по-малък като външни размери.

Но от друга страна CSM тежи 12 000 тона, докато ATLAS тежи 8 000 т. За нормировка, Айфеловата кула тежи 8 000 т. Ta затова е компактен.

Третата дума - соленоид - е, защото в основата на детектора е най-големият в света магнит, който е от соленоидален тип. Той създава огромно магнитно поле, почти 4 Т.

Мюонен е, защото имаме една система, която регистрира частиците, наречени мюони. Тази система имат и другите детектори, но нашата е особено сложна и особено добра.

Ето защо: Компактен мюонен соленоид. 

- Догодина ускорителят спира за известно време. Почивка?

- Напротив, има много работа. Колайдерът ще работи и ще набираме данни до февруари. След това спираме за близо две години. През тези две години ще свършим две неща - ще бъдат подобрени системите на ускорителя и той ще бъде доизграден, така че да започне да работи при почти два пъти по-висока енергия, отколкото в момента, и с по-висока интензивност на сноповете, т.е. да има повече частици в тези снопове.

Едновременно с това ще бъдат проведени ремонтни работи и работи по поддръжка на детекторите, които работят вече близо две години почти без прекъсване. Ще бъдат доизградени и тези детектори, така че да могат да работят при новите условия, при които работи ускорителят.

След тези две години ще имаме отново почти 3-годишен период за набор на данни, след което ще има ново спиране, ново доизграждане и подобряване на параметрите на ускорителя и детекторите.

- Колко време ще се изгражда по този начин?

- Говорим за един период на работа на ускорителя, надяваме се, докъм 2030 г. И детекторите, които са на него, дотогава ще набират данни.

- А какво става, докато работи, ако нещо се счупи?

- Е, спираме и го поправяме. Имаме планове, според които работим - ето сега ускорителят ще бъде спрян за коледните празници за близо седмица, по понятни причини.

Но трябва да отбележа, че този ускорител работи изключително стабилно. Не че е без проблеми, но те са дребни, бързо се отстраняват, когато възникнат.

Така че ускорителят значително надхвърли оптимистичните очаквания. И като параметри, с които работи - енергия, плътност на сноповете, интензивност, така и като стабилност на работа. Изключително доволни сме от работата на ускорителя. Практически няма никакви проблеми.

- Бяхте направили едно сравнение за познанието ни на Вселената - че познаваме едно малко ъгълче от картината, останалото - цели 96%, е черно, и искаме да погледнем какво има там.

- Ние непрекъснато опитваме да погледнем зад тези 4%. Това, което мога да кажа за момента: ние наблюдавахме нова частица през юли. Тя има характеристики, много близки до това, което се предсказва за Хигс бозона.

Проблемът сега е да наберем повече статистика, за да можем да измерим по-прецизно неговите характеристики и еднозначно да отговорим дали това е Хигс бозонът, който се предсказва в рамките на Стандартния модел, или е частица, която много прилича на него, но не е точно този Хигс бозон, а нещо малко по-различно.

Във втория случай това означава, че вече сме повдигнали малко крайчето на завесата и сме погледнали зад тези 4% , които познаваме.

- Т.е. може да сте открили частица, която не е предсказана от Стандартния модел?

- Точно така. Има множество модели, които предсказват частици, които наистина приличат много на Хигс бозона от Стандартния модел, имат почти същите свойства. Механизмът на генериране на маса е точно този, който е заложен в Стандартния модел, но все пак са малко по-различни.

А и може да не е само една частица, а цяло семейство. Ние в момента искаме да разберем кого от това семейство сме хванали. 

Коментари 4
Кирилица:
Фонетична
Имате 2000 позволени символа

* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!

4 коментара
 
Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни

Последни

Антонио Гутериш

ООН настоя за създаване на демилитаризирана зона около Запорожката АЕЦ

Свят Преди 6 часа

Гутериш настоя за изтеглянето на военните и военната техника и за гаранции

Областният управител на Стара Загора обяви частично бедствено положение

Областният управител на Стара Загора обяви частично бедствено положение

България Преди 7 часа

Пътят между Полски градец и с. Светлина е затворен

Естония затваря границите за руснаци с шенгенски визи

Естония затваря границите за руснаци с шенгенски визи

Свят Преди 10 часа

Ще има редица изключения от това правило

.

София - един от най-старите градове в Европа (ВИДЕО)

Любопитно Преди 12 часа

Вижте какво предлага един от най-старите градове в Европа през погледа на блогърката Венета Николова

.

Приют осигурява дом за изоставени животни в сърцето на Бенгази (ВИДЕО)

Любопитно Преди 12 часа

Голяма част от питомците са преживели ужаса на войната

Снимката е илюстративна

Липсата на секс: Какво се случва с женското тяло

Любопитно Преди 12 часа

Хората решават да спрат да правят секс по много причини

Светлозар Пармаков

Да съхраниш спомените: Древната традиция на поправянето на порцелан (ВИДЕО)

Любопитно Преди 12 часа

Майстори в Китай практикуват този занаят от векове

Александър Михайлов: ДАНС влезе в „Кинтекс”

Александър Михайлов: ДАНС влезе в „Кинтекс”

Свят Преди 12 часа

От „Кинтекс“ обясниха, че не могат да дадат никакви подробност

Антониу Гутериш

Генералният секретар на ООН с призив за Запорожката АЕЦ

Свят Преди 12 часа

"За съжаление, вместо деескалация през последните седем дни имаше съобщения за нови крайно тревожни инциденти, които, ако продължат, може да доведат до бедствие", допълни той

Шишков обясни защо е сменил ръководството на АПИ

Шишков обясни защо е сменил ръководството на АПИ

България Преди 13 часа

Шишков каза, че от първия си работен ден е поискал от АПИ да започне подготовката на обществени поръчки

Кипър

Подводен археологически парк привлича любителите на приключения в Кипър (ВИДЕО)

Любопитно Преди 13 часа

Преди векове пристанището е използвано – освен за търговски цели и като военноморска база

д

Вижте най-старото видео за честванията на "Марди Гра" в Ню Орлиънс (ВИДЕО)

Любопитно Преди 13 часа

Карнавалът е едно от най-ярките и завладяващи празненства в света

Международната космическа станция

Международната космическа станция със заявка за работа и след 2024 г.

Свят Преди 14 часа

Съобщението е публикувано след заседание на 29 юли на Координационния съвет на МКС

Промени и в Надзорния съвет на НЗОК

Промени и в Надзорния съвет на НЗОК

България Преди 14 часа

За председател на Надзорния съвет на НЗОК е определен Александър Златанов

.

Великобритания с ново предложение: Закон "твърде горещо за работа"

Свят Преди 14 часа

Как работниците в различни европейски държави се справят с жегите

Правителството промени Надзорния съвет на НОИ

Правителството промени Надзорния съвет на НОИ

България Преди 14 часа

От състава на Надзорния съвет са освободени: Георги Гьоков, Любомир Бакаливанов и Димитър Маргаритов