У чени от Университета на Санта Круз и НАСА обявиха, че са открили необичайни древни галактики от първите години на Вселената. Според НАСА новите данни дават малко повече яснота как древните галактики са осветили Вселената и са помогнали за нейната трансформация от тъмнина към ярките светлини и цветове, които разкриват телескопите днес.
Учени засякоха сблъсък на неутронни звезди
SOFIA откри първата молекула на Вселената
Откритието е направено с помощта на космическия телескоп Spitzer и след това е наблюдавано повторно и с "Хъбъл". Оказва се, че първите галактики са доста по-ярки от очакваното.
Революционно: снимаха черна дупка
За първи път - видяха как черна дупка „изяжда“ звезда
Учените са наблюдавали някои от най-първите галактики, които са се формирали във Вселената още преди тя да навърши 1 млрд. години. Данните показват, че в някои диапазони, галактиките са значително по-ярки и това е явление, което се наблюдава при голям брой от ранните галактики. Това означава, че не става дума за изключения или изолирани случаи. Оказва се, че ранните галактики дори са били значително по-ярки от галактиките, които човечеството наблюдава днес.
Доказателствата подсказват, че първите звезди вероятно са се образували между 100 млн. и 200 млн. години след Големия взрив. Тогава във Вселената е изобилствал неутрален водород, който постепенно е започнал да се струпва и да участва о бразуването на звезди и първите галактики.
При навършването на 1 млрд. години, вече е течал усилен процес на йонизация и електроните на неутралния водород са изчезвали. Учените наричат този период Епоха на рейонизация, като Вселената е преминалата от изобилие на неутрален водород до изобилие на йонизиран водород.
Засякоха мистериозни сигнали от далечния космос
Галактически сблъсък може да изтласка Земята в Космоса
Преди това светлината с по-дълги вълни като видимата светлина например, се е движила без особени пречки в пространството. Светлината с по-къси вилни, например ултравиолетовата, гама и рентгеновите лъчи, обаче е била спирана заради неутралните водородни атоми. Това е ключов момент в йонизацията им. Остава отворен въпросът откъде е имало толкова много йонизираща радиация, която да полвияе на целия водород във Вселената.
Новото проучване се опитва да намери най-малкото посоката в търсенето на отговора. Spitzer е наблюдавал само две зони на Вселената в продължение на над 200 часа всяка, без прекъсване. Така е успял да улови възможно най-много светлина и сигнали, включително инфрачервените сигнали на 135 много далечни галактики, които са резултат от високо ниво на йонизираща радиация.
Гигантска черна дупка озадачи астрономите
Данните подсказват, че причината ранните галактики да са много по-ярки от очакваното, вероятно се дължи на изобилие на масивни, млади звезди, които са били съставени най-вече от хелий и водород, като са имали и съвсем малко наличие на азот, въгледрод и кислород спрямо средностатистическите звезди в модерните галактики.
Това не са първите звезди, които са се формирали във Вселената, но са имали доминираща роля. Според астрономита е вероятно те да имат голяма заслуга за Епохата на рейонизация - процес, който е продължил доста дълго.
"Не очаквахме, че Spitzer, който има огледало с размерите на обръч за гимнастика, да може да види галактики толкова близо до зората на Вселената. Но природата е пълна с изненади и неочакваната яркост на ранните галактики заедно с чудесната работа на Spitzer, ги правят възможни за нашата млака, но мощна обсерватория", коментира Майкъл Вернер, един от ръководителите на екипа на телескопа.
Как са се родили гравитационните вълни, за които Айнщайн е знаел 100 г. по-рано
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
