Стотици милиони китайци и японци наблюдаваха пълното слънчево затъмнение над страната си.
В Китай пътят на лунната сянка премина през коридор, в който живеят почти 300 млн. души. По-голямата част от този коридор беше в големите китайски градове в долината по поречието на река Яндзъ.
Пълното слънчево затъмнение се наблюдаваше в 42 големи населени места в страната,
а като частично - в доста повече, вкл. в Пекин и Хонконг. В столицата обаче гъстата облачност попречи на хората да се насладят на гледката.
Най-големият китайски град, който първи стана свидетел на пълното слънчево затъмнение, беше Чънду, столица на югозападната провинция Съчуан.
Там феноменът започна в 4,12 ч. българско време (9,12 местно време) и продължи около три минути.
На китайска територия затъмнението продължи най-дълго обаче в източния град Шанхай. Там то започна в 4,35 ч. българско време (9,35 ч. местно време) и продължи почти шест минути.
Много китайци и главно западни туристи наблюдаваха феномена там от луксозни пътнически кораби, пуснали котва край бреговете на града.
В Шанхай, в Парка на скулптурите, смятан за най-доброто място за наблюдение на затъмнението, се струпаха хора, които носеха специални тениски с посветен на събитието надпис.
Хотелите в Шанхай и околностите от месеци са резервирани от китайци, японци, австралийци и европейци, които искат да видят най-дългото пълно слънчево затъмнение за XXI в.
Интересът е толкова голям, че в тези райони дори
отдаваха под наем и стаи в местните училища
В Шанхай времето беше облачно почти до началото на затъмнението, но изведнъж облаците се разкъсаха за кратко и хората успяха да видят астрономическото събитие.
Да гледат затъмнението бяха дошли и много индийци, нищо че и тяхната страна стана свидетел на явлението час по-рано. Причината беше, че в Китай то се виждаше по-добре.
В Индия Слънцето не се беше издигнало достатъчно високо над хоризонта и гледката не беше така живописна.
След Китай пътят на лунната сянка премина и през Япония. Там Луната закри 96,3% от слънчевия диск. В Токио се видя само частично затъмнение, като Луната закри за две секунди само 75% от слънцето.
В района на индийското село Тарегна се бяха събрали стотици хиляди индийци, чужденци, учени и любители астрономи.
Индийски телевизии, предаващи събитието на живо, показаха как в 6,24 ч. местно време (3,54 ч. българско време) лунният диск припокри напълно слънчевия диск.
В селото край град Патна, столица на индийския щат Бихар, пълното слънчево затъмнение продължи 3 минути и 48 секунди, по-дълго от прогнозираните 3 минути и 30 секунди. Това беше единственото място на територията на Индия, където феноменът можеше да се наблюдава толкова дълго време, пояснява АП.
Още предишния ден учените бяха разположили своята техника в селото, за да се възползват максимално от събитието.
Въпреки песимистичните прогнози на индийските метеоролози, че времето няма да е подходящо за наблюдение, в Тарегна наблюдаваха феномена при ясно небе.
Милиони индийци обаче си останаха затворени по домовете заради
суеверия и негативни прогнози на местни астролози,
които отправиха специални призиви към бременните жени да останат затворени у дома, в стаи с плътно дръпнати пердета, ако иска да родят нормални деца.В Индия бяха предлагани най-различни атракции. Туристическата агенция "Кокс енд Кингс" нае "Боинг 737", който да следва плътно слънчевото затъмнение.
Той излетя от Делхи преди изгрев слънце, прехвана във въздуха слънчевото затъмнение на височина 12 500 метра и го придружи плътно на изток, чак до щата Бихар.
Цената на билетите за местата, гледащи към изгряващото слънце, бяха продадени по 1200 долара.Индийските ВВС също използваха два военни самолета, пълни с учени, за да наблюдават явлението, информира Франс прес.
Първият потегли от Агра, в Северна Индия, и следваше пътя на слънчевото затъмнение до град Хаджурахо, в Централна Индия. Самолетът летя на височина 7570 метра.
Самолет "Мираж-2000" също следва пътя на слънчевото затъмнение, като хората на борда му направиха колкото може повече снимки на феномена.
В индийските градове Варанаси и Курукшетра пък милиони индийски богомолци се изкъпаха във водите на свещената река Ганг и на свещените езера, за да се пречистят от "вредното" , според местни астролози, въздействие на Слънцето по време на затъмнението, допълва Франс прес.
Въпреки че рекордът по гледаемост на затъмнението беше счупен в Китай, а преди това и в Индия,
рекордът по продължителност на феномена
беше поставен в зона над Тихия океан.
Там Луната закри Слънцето в продължение на 6 минути и 39 секунди, съобщава Франс прес.
Следващо такова продължително пълно слънчево затъмнение ще има едва през 2132 г. Последното пък беше наблюдавано през 1991 г., когато на 11 юли пълното слънчево затъмнение продължи 6 минути и 53 секунди и можеше да се види от Хаваите до Южна Америка, припомня АП.
Следващото пръстенообразно слънчево затъмнение ще се наблюдава на 15 януари 2010 г., припомня по темата Франс прес.
Друго пълно слънчево затъмнение пък ще има на 11 юли 2010 г. То обаче ще бъде почти изцяло над южните части на Тихия океан. Негови свидетели ще станат Великденските острови, известни с причудливите си каменни монолитни фигури.
Иначе статистиката показва, че древните астрономи за първи път са документирали слънчево затъмнение в Китай преди 4000 години, допълва ДПА.
Една от най-древните легенди, свързана с този феномен, разказва за китайски император, който наредил екзекутирането на двама придворни астрономи, които не успели да предскажат явлението.
Слънчевите затъмнения настъпват, когато
Земята, Луната и Слънцето са се подредили на една линия
и сянката на Луната, намираща се между нашата планета и Слънцето, пада върху части от планетата ни.
Това става при новолуние, когато новата луна пресича земната орбита, припомнят Франс прес и ДПА. За жителите на Земята, намиращи се по това време в сянката на Луната, Слънцето е напълно скрито.
Хората са започнали да определят датите, на които ще има слънчево затъмнение, от времето на древногръцкия астроном и географ Клавдий Птолемей, през II в. от н.е., припомня Франс прес.
Едва през XVIII в. обаче хората са се научили да предвиждат откъде ще мине лунната сянка по земната повърхност по време на слънчевите затъмнения.
С появата на компютърните технологии и компютърните симулации всичко това става много по-просто и тези прогнози, които навремето са отнемали на астрономите цели месеци, сега се извършват за доста по-кратко време, отбелязва Франс прес.
Ако равнината на лунната орбита беше същата като на земната орбита, тогава щеше да има слънчево затъмнение при всяко новолуние. Орбитата на Луната обаче е леко по-наклонена и тя преминава в небето над или под Слънцето.Годишно има най-малко две слънчеви затъмнения, като най-често става дума за частични слънчеви затъмнения.
Слънцето има диаметър 400 пъти по-голям от диаметъра на Луната. Слънцето обаче е също и 400 пъти по-отдалечено, така че, видян от Земята, слънчевият диск изглежда със същите размери като на Луната, припомня Франс прес.
Това означава, че феноменът на слънчевото затъмнение се наблюдава именно поради това щастливо стечение на обстоятелствата и заради тази оптична измама, допълва ДПА
Тъй като орбитите на Земята и Луната не са съвършено кръгли, разстоянията Земя-Луна и Земя-Слънце варират. Земята е най-отдалечена от Слънцето през юли.
Именно тогава слънчевият диск ни изглежда най-малък. Луната ни се струва пък повече или по-малко голяма в зависимост от отдалечеността й от Земята, която варира от 350 хил. до 400 хил. км от нашата планета.
Когато Луната ни се струва най-голяма, а слънчевият диск най-малък,
тогава се наблюдават пълните слънчеви затъмнения.
За разлика от лунните затъмнения, които се виждат от всяка точка на Земята, откъдето в този момент се вижда Луната, слънчевите затъмнения се наблюдават само там където попада конусът на лунната сянка.
Конусът на лунната сянка образува върху земната повърхност елипса с широчина до 270 км при пълно слънчево затъмнение и с широчина до 3500 км при частично слънчево затъмнение.
Поради движението на Луната по своята орбита тази елипса пробягва няколко хиляди километра по земната повърхност със скорост около 1 км в секунда.
Пътят на лунната сянка върху повърхността на Земята по време на слънчево затъмнение се нарича "ивица на пълното слънчево затъмнение".
В центъра на тази ивица продължителността на затъмнението е максимална. При пълното слънчево затъмнение тя може да е и 7,5 минути, а при частичното - до два часа.
Ивиците на слънчевите затъмнения попадат твърде рядко на едно и също място. Затова пълните слънчеви затъмнения се наблюдават доста рядко от едно и също населено място -
средно веднъж на около 360 години,
припомня ДПА. Частичните слънчеви затъмнения обаче могат да се видят от много по-обширни райони, допълва агенцията.
При обикновеното частично слънчево затъмнение Слънцето и Луната са подредени по права линия, но Луната само частично закрива Слънцето, сякаш е отхапала част от звездата.
Когато Слънцето е възможно най-близо до Земята през януари, а Луната прекалено далече, за да успее да го закрие напълно по време на слънчево затъмнение, тогава около Слънцето остава видим светещ пръстен. В този случай пък говорим за пръстенообразно слънчево затъмнение.
