Звезди от света на технологиите и медиите, предприемачи и специалисти и предприемачи се присъединиха към бащата на Интернет, за да отпразнуват 40-ия рожден ден на творението му, променило световната култура.
"Това е 40-тата година, откакто детето интернет проговори за пръв път", заяви професор Леонард Клейнрок от Университета на Калифорния.
Той е оглавявал екипа, който за първи път е свързал компютри онлайн през 1969 г. Клейнрок проведе тържество по повод на юбилея в кампуса на университета, като обедини припомняне на миналото на интернет с дебат за бъдещето му.
"Интернет е демократизиращ елемент - всеки има глас", казва Клейнрок. "Вече няма път назад. Не можем да го изключим. Интернет епохата настъпи."
Клейнтрок призна, че не си е представял услуги като Facebook, Twitter или YouTube преди четири десетилетия, когато екипът му създава интернет. "Мрежата прониква във всеки аспект от живота ни", заяви Клейнрок.
Той само е вярвал, че компютрите трябва да могат да си "говорят" и мрежата трябва да е проста за използване, като телефона. "Следващата стъпка е да стигне до реалния свят", заяви 75-годишния Клейнрок.
Точно в 21 ч. на 29 октомври 1969 г. инженери от Калифорнийския университет и от Станфордския изследователски институт успяват за пръв път да обменят данни между два компютъра на разстояние 400 мили.
Проектът за свързване на двете системи е наречен "Арпанет" и е възложен от министерството на отбраната на САЩ.
Мрежата е тествана от Чарли Клайн, който опитва да се логне в системата на Станфордския институт от Калифорния.
Той набира буквата "L", а после се обажда в Станфорд по телефона, за да разбере дали буквата е пристигнала. Опитът е успешен.
После Клайн изписва буквата "О", която също стига успешно до Станфорд. Когато изписва буквата "G" обаче, системата се срива.
След около час и половина системата е възстановена и всичко протича по план. След първия малък срив системата почти не е стъпвала накриво. Останалото е история.
В началото опитите за развиване на "Арпанет" срещат сериозна съпротива. Системите на различните компютри са напълно несъвместими и прехвърлянето на информация е изключително трудно.
Съпротивата идва главно от институции, които се опитват да опазят базата си от данни. Скоро обаче те осъзнават, че свързването в такава мрежа има потенциала да увеличи в пъти достъпа им до информационни ресурси.
През март тази година създателите на световната мрежа World Wide Web (WWW)* отбелязаха 20 години от създаването й в централата на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН, CERN.ch) в Женева.
Точно на 13 март преди две десетилетия софтуерният консултант от ЦЕРН тогава Тим Бърнърс-Лий описва гениалната си идея в документ, озаглавен "Управление на информацията: предложение".
"Неясно, но вълнуващо" - така шефът на лабораторията по онова време Майк Сендъл характеризира първоначално проекта на своя сътрудник.
*Понятията Интернет и World Wide Web, които често се употребяват като синоними, всъщност не означават едно и също нещо.
Интернет е супермрежа, изградена от мрежи, инфраструктурата която свързва милиони компютри по света.
Всички компютри които са свързани с интернет, могат да се свързват помежду си. Информацията се движи в интернет посредством различни езици, наречени протоколи.
WWW е начин за достъп до информация чрез интернет. WWW (букв. световна паяжина) е хипертекстова система за обмен на мултимедийна информация, съхранявана на компютри, влизащи в състава на интернет.
Гръбнакът на WWW е използваният протокол HTTP (на английски: HyperText Transfer Protocol, за прехвърляне на хипертекст).
