Предимствата и проблемите на трансмисията DSG

И деята на трансмисията с двоен съединител е да обедини комфорта на „автомата” с бързата смяна на предавките, да се намали размерът на агрегата и да се минимизират механичните загуби заради отсъствието на хидротрансформатор. Такива мисли имат инженерите още преди почти 100 години, но технологията по онова време не им позволява да ги реализират. Това става през 80-те години, а както често се случва – технологията намира място първо на състезателната писта.

Как е устроена DSG?

Всъщност това е механична скоростна кутия, но с кухи валове (в които има други валове) и с два отделни съединителя, които затварят един от двата вала (с четни и нечетните предавки) чрез маховика на двигателя. Основното предимство е скоростта и „безпроблемният“ поток на мощността: съединителят, който в момента е неактивен, зацепва следващата предавка предварително. Ето защо се нарича DSG (Direct Shift Gearbox).

Съединителите могат да работят както в маслена баня (т.нар. "мокри"), така и без нея ("сухи"). Скоростните кутии със „сухи“ съединители са по-компактни и са предназначени за двигатели с малък обем. Процесите се управляват от сложен електрохидравличен блок, който се нарича "мехатроника".

Как се появява DSG?

Автоматичните трансмисии не бяха популярни в моторните спортове заради бавната смяна на предавките и голямото им тегло. Затова въвеждането на Porsche-doppelkupplungsgetriebe (или просто PDK) си беше революция. Кутията, монтирана за първи път в спортните прототипи Porsche 956 за участие в World Sportscar Championship през 1984 г. (и по-късно в Porsche 962), помогна на пилотите да реализират по-добре потенциала на двигателя с 800 к.с. с огромна турбо дупка, улесни пилотирането в дъжд и направи колата като цяло по-стабилна.

Но тя е ненадеждна и тежка, а маслените помпи отнемаха много мощност. Като цяло PDK не се вписва нито на пистата, нито в ралитата (подобна кутия имаше и в Audi Sport Quattro S1), а в края на 80-те и началото на 90-те FIA елиминира Група B и Група C.

Концепцията обаче не е забравена и през 2003 г. се появява първият сериен автомобил с DSG, Volkswagen Golf R32. Оборудван с 6-цилиндров атмосферен мотор, генериращ достатъчните за времето си 241 к.с., позволява да се преглътне високото тегло на трансмисията.

След това 6-степенната DSG трансмисия (с обозначение DQ250) мигрира към мощните модели на други марки на концерна Volkswagen - Audi, Seat и дори Skoda. А за компактните модели с малки двигатели е разработена 7-степенна DSG (DQ200), чиято основна характеристика са „сухите“ съединители (за разлика от „мократа” DQ250). Това дава възможност не само да се намалят размерите и теглото, но и да се намалят механичните загуби и разходите за разработка. Тази трансмисия става масова, но, уви, радостта на собствениците беше кратка.

Какви са проблемите? Как да използваме DSG, за да не се чупи? Всичко това четете на автомобилния сайт CarMarket.bg