В ече можем да потвърдим, че слушането на слънчево петно, което бълва слънчево изригване, е поне толкова стряскащо, колкото и наблюдаването му.
Във видео, записано през март 2026 г., любителят астроном DudeLovesSpace случайно е уловил активен регион със слънчеви петна, наречен AR4392, точно в момента, в който той изригва в радиационен лъч.
Черешката на тортата в това конкретно явление е, че наземни радиоинструменти са записали някои от дължините на вълните в радиосветлина, които DudeLovesSpace е конвертирал в аудиосигнал. Резултатът е рядко аудиовизуално преживяване на Слънцето.
„Това, което започна като хубав, ясен и безоблачен ден за наблюдение, бързо се превърна в нещо специално“, пише DudeLovesSpace в описанието към видеото.
„Не очаквах да имам такъв късмет, но това гигантско изригване избухна от слънчевото петно AR4392 точно пред погледа ми!“, пише DudeLovesSpace.
Слънцето е по-слабо активно през последните няколко месеца, тъй като се отдалечава от пика на своя 11-годишен цикъл на активност. Пиковете на тези цикли се характеризират с ескалация на активността на слънчевите петна, придружена от слънчеви изригвания и изхвърляне на коронална маса – три слънчеви феномена, които често се случват заедно.
Нямаме пълна картина за това какво движи слънчевия цикъл, но пикът на активността – известен като слънчев максимум – е моментът, в който магнитните полюси на Слънцето се преобръщат, а протичащата дейност включва нарастване на магнитната сложност и хаос.
Слънчевите петна са региони върху видимата повърхност на Слънцето, където локалните магнитни полета временно са много по-силни. Те се генерират от магнитна активност дълбоко в Слънцето, което ги прави добър показател за проследяване на активността на слънчевия цикъл. Слънчевият максимум означава много слънчеви петна, докато слънчевият минимум означава много малко.
Там, където има слънчеви петна, ще откриете и слънчеви изригвания – колосални изригвания на светлина, които могат да прекъснат комуникациите на Земята, и изхвърляния на коронална маса, които представляват изтласкване на милиарди тонове слънчеви частици в Слънчевата система.
Тези изригвания често се случват близо до слънчеви петна, защото двигателят, който ги задвижва, е слънчевото магнитно поле. Линиите на магнитното поле се заплитат, прекъсват и се свързват отново, отприщвайки огромни експлозии на енергия, които изхвърлят слънчев материал навън.
AR4392 се появи за първи път на 12 март 2026 г. и прекара следващите две седмици под наблюдението на астрономите, преди Слънцето да го завърти извън полезрението. То не беше особено голямо слънчево петно в сравнение с някои от чудовищата, наблюдавани по време на слънчевия максимум миналата година, но беше едно от по-активните по време на преминаването си през диска.
То също така излъчи две умерени изригвания от клас M на 16 и 18 март, както и някои по-слаби изригвания от клас C. Изригването, записано от DudeLovesSpace, беше най-силното – изригване M2.7, което се случи на 18 март и продължи около 16 минути. Астрофотографът е ускорил изригването в своето видео.
Това, което чувате, не е точно звукът, който Слънцето би издавало, ако можехме да го чуем през близкия вакуум на космоса. Учените прогнозират, че този звук би бил постоянен рев с интензитет около 100 децибела.
Вместо това DudeLovesSpace е използвал техника, наречена сонификация на данни, за да преобразува радиовълните на Слънцето в аудиосигнал. Това има няколко предимства. За учените то може да предложи нов начин за възприемане на данните, извеждайки на преден план незабелязани досега характеристики.
За нас тук, на Земята, слушането на космоса ни дава начин да оценим извънземните чудеса на вселената – и може би да се почувстваме благодарни, че Слънцето не ни крещи неистово по цял ден, всеки ден.
