Ф олклорът за русалките - същества наполовина хора, наполовина риби - пленява човешкото въображение от векове. Древногръцката митология ражда представата за „сирените“, които с песните си примамвали моряците към смъртта им (макар първоначално да са били изобразявани като полуптици). Не всички русалки обаче са били представяни като зловещи същества.
Всички познаваме версиите на Дисни - както класическото анимационно бижу от 1989 г., така и игралния римейк от 2023 г., вдъхновени от приказката на Ханс Кристиан Андерсен. А кой може да забрави Дарил Хана като русалката Медисън в романтичната фантастика от 80-те години „Плясък“?
Изглежда, че ни се иска да вярваме, че русалките наистина съществуват - въпреки че науката никога не е откривала достоверни доказателства за това. Именно тази вяра ни прави лесна плячка за редица грандиозни измами.
1. Фиджийската русалка: Звездата на П. Т. Бърнум
Изследователят Христофор Колумб твърди, че е видял русалки край бреговете на Карибите през 1493 г. Тъй като обаче ги описва като „хич не толкова красиви, колкото ги рисуват“, има вероятност просто да е гледал морски крави (ламантини). Всъщност русалките изглеждат много по-„истински“, когато не отговарят на бляскавия си попкултурен образ.
Това обяснява защо т.нар. Фиджийска русалка предизвиква истинска сензация, когато е изложена в Лондон през 1822 г., а след това и от прочутия шоумен П. Т. Бърнум в Ню Йорк през 1842 г. Тълпи се стичат да я видят, докато не става ясно, че е груб фалшификат - чучело, изработено от зашити части на маймуна и риба.
2. Фалшивият документален филм на Animal Planet
През 2012 г. милиони зрители на телевизионния канал Animal Planet остават шокирани от излъчването на „документалния“ филм Mermaids: The Body Found („Русалките: Намереното тяло“). Лентата представя интервюта с „учени“, които уж са открили истинско тяло на русалка.
Само че... нищо от това не е истина. Всички „учени“ всъщност са актьори, а филмът е напълно изкусно сглобен мокюментари (фалшив документален филм). Каналът пуска толкова малко предупреждения, че накрая американската Национална администрация по океаните и атмосферата (NOAA) е принудена официално да обяви, че няма никакви доказателства за съществуването на русалки. Въпреки това измамата е толкова успешна, че на следващата година получава и продължение.
3. Мумията от храма Енджуин в Япония
В продължение на десетилетия будисткият храм Енджуин в японския град Асакучи съхранява зловещо изглеждаща муфицирана русалка с дължина едва 30 см. Тя разполага с човекоподобна глава с коса и отворена уста с остри зъби.
През 2023 г. изследователи от Университета за наука и изкуство в Окаяма подлагат артефакта на модерен анализ. Оказва се, че „русалката“ е просто манекен, сглобен през 19 век от плат, хартия, памук, рибешки люспи и животински косми.
4. Русалката от Бъкстън
Съхранявана в музея в Бъкстън, Дербишър, тази фигурка е с неизвестен произход. Изследвания на Университета в Линкълн показват, че тя е изработена предимно от дърво, тел и човешка коса, зъбите ѝ са изрязани от кост, а очите ѝ всъщност са черупки от мекотели.
Оказва се, че през 19 век продажбата на фалшиви русалки е била достъпен и доходоносен страничен бизнес за рибарите, които са печелели добре от любопитството на хората.
