Н апредъкът в образната диагностика и клиничните изследвания променя скептичните нагласи към древното китайско изкуство, доказвайки неговия реален ефект върху нервната и имунната система.
Убождането с игла не изглежда като нещо, което може да успокои силна болка. В някои случаи обаче то прави точно това – облекчава мигрена, притъпява болката и дори помага на пациентките да издържат раждането. В едно рандомизирано изследване при спешни случаи акупунктурата е облекчила остра болка по-бързо и ефективно от венозен морфин, при това с по-малко странични ефекти.
Акупунктурата – практика, вкоренена в Традиционната китайска медицина (ТКМ), дълго време заемаше сивата зона между медицината и мистерията: широко използвана за лечение на болка, но често отхвърляна като плацебо ефект.
Сега обаче напредъкът в образната диагностика и клиничните изследвания променя тази гледна точка. Учените откриват как иглата може да предизвика верижна реакция в тялото, активирайки имунни клетки, освобождавайки химикали, които модулират болката, и променяйки мозъчната дейност. Това, което се появява на преден план, е по-ясна картина на измерим, обхващащ цялото тяло отговор – реакция, която помага на акупунктурата да се утвърди в световен мащаб като евтина възможност за управление на болката, която не предизвиква пристрастяване.
Мистерията на иглата
В продължение на векове езикът на Традиционната китайска медицина – концепции като меридиани и „чи“ (жизнена енергия) – оставяше много западни изследователи скептични.
Това разминаване в момента намалява. С напредването на клиничните изследвания учените придобиват по-ясна представа за това какво се случва, когато иглата срещне тъканта, казва Минсяо Ян. Той е асистент в Технологичния университет Нанянг в Сингапур, чиято лаборатория за интегративно здраве изследва ТКМ чрез съвременни технологии.
Реакцията започва локално. Лекото механично издърпване на иглата, известно като механотрансдукция (процес, при който клетките превръщат механичния стимул в химическа активност), задейства каскада от биохимични сигнали в околната съединителна тъкан. Тази активност кара мастоцитите в кожата (които са първата линия на защита на тялото ви) да освобождават съединения като хистамин, серотонин и аденозин в близката тъкан. След това тези сигнали стимулират нервните окончания, изпращайки съобщения до мозъчните региони, участващи в обработката и регулирането на болката.
Акупунктурата може също така да включи по-широки пътища за регулиране на болката, включително усещането „болката потиска болката“, при което един стимул може да отслаби възприемането на друг, обяснява Ян.
Някои терапии, базирани на допир, като масажа, могат да задействат застъпващи се реакции чрез механично стимулиране на съединителната тъкан, въпреки че механизмите им все още се проучват.
Традиционната китайска медицина под микроскоп
През последните години напредъкът в образната диагностика направи някога скритите ефекти на акупунктурата все по-видими. Сканирането с високополев функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI) показва как стимулирането на специфични акупунктурни точки е свързано с промени в мозъчната дейност, включително в регионите, отговорни за обработката на болката и емоционалната регулация.
Междувременно чрез рентгеново изобразяване с меки лъчи е уловено как имунните клетки се придвижват към акупунктурните игли, където освобождават медиатори на болката. Дори ултразвукът помага на изследователите да наблюдават в реално време ефекта от вълнообразното издърпване на иглата и как тези резултати могат да варират в зависимост от мястото на поставянето ѝ.
Заедно тези инструменти започват да картографират как един локализиран стимул може да отекне в цялото тяло, свързвайки периферната тъкан, имунните отговори и мрежите за обработка на болката в мозъка. От психологическа гледна точка самото очакване за потенциално излекуване също играе своя собствена роля, добавя Ян. „Очакването от лечението и вярата в него, медиирани отчасти чрез веригата за възнаграждение в мозъка, също могат да допринесат за облекчаването на болката, предизвикано от акупунктурата.“
Цялостна теория за акупунктурата все още липсва, но изследователите започват да идентифицират модели, които биха могли да помогнат да се предскаже кой би имал най-голяма полза. „По-конкретно, интересувам се от възможността за идентифициране на биомаркери, които предсказват отговора на лечението и ни помагат да разберем по-добре кои пациенти е най-вероятно да почувстват подобрение“, казва Ян.
Някои проучвания изследват и как традиционните карти на акупунктурата съвпадат с анатомията. Изследователите съобщават за 80 процента застъпване между класическите меридианни пътища и мрежите от съединителна тъкан – региони, които изглежда съдържат по-висока плътност на нервни влакна в сравнение с околните зони. Един анализ установява, че тези гъсти точки могат да съдържат 1,4 пъти повече нервни влакна, отколкото зоните без акупунктурни точки.
