П овечето хора мечтаят от време на време – това е нормално ментално бягство, което развива креативността и облекчава скуката. Проучванията показват, че между 30% и 50% от съзнателната ни дейност през деня преминава в мисли, които нямат общо с това, което правим в момента. Какво се случва обаче, ако вътрешното ви кино се превърне в затвор, от който не можете да излезете, съобщава BBC.
В психологията това състояние се нарича дезадаптивно (натрапчиво) мечтаене (Maladaptive Daydreaming или MD). Хората, които страдат от него, прекарват повече от половината от деня си (в екстремни случаи до 12 часа), изграждайки сложни, детайлни фантастични светове с сюжетни линии, които се развиват с десетилетия в ума им.
Лесен трик за справяне с натрапчивите мисли
Според американския психиатър Колин Рос, състоянието далеч не е рядкост – то засяга между 2% и 4% от възрастното население.
Когато фантазията започне да управлява теб
„Проблемът възниква тогава, когато човекът вече не управлява фантазията, а фантазията започне да управлява човека“, обяснява проф. Ели Сомер, който въвежда термина преди повече от две десетилетия.
За разлика от обикновеното мечтаене, натрапчивото има пристрастяващ характер. Хората изпитват мощен, компулсивен импулс да потънат в ума си, подобно на глада за шоколад или нуждата да скролваш в социалните мрежи. Около 80% от страдащите използват външни стимуланти, за да поддържат концентрацията си във фантастичния свят – най-често слушане на музика или повтарящи се физически движения като крачене напред-назад в стаята или подскачане на топка.
Когато накрая се „събудят“ от епизода, тези хора изпитват тежко чувство на срам, вина и съзнание за изгубено време.
'A parallel world': The people lost in addictive daydreams https://t.co/WQ1jRDYUXX via @BBC_Future Maladaptive daydreaming, however, can become "completely absorbing," Ross says. "It causes distress and it interferes with your ability to function… but you keep doing it because…
— Health Point (@aliya_Hshah) June 3, 2026
Капанът на перфектния паралелен свят
Причината натрапчивото мечтаене да е толкова привлекателно е, че то компенсира липсите в реалния живот. Във фантазиите си тези хора обикновено са успешни, красиви, героични и силно обичани.
Кайла Борчердс, която страда от състоянието от 4-годишна възраст, споделя, че започнала да бяга в главата си, след като съучениците ѝ започнали да ѝ се подиграват. По-късно това съсипва кариерата ѝ: „Нямах никаква мотивация. Защо да влагам време и енергия, за да се боря за повишение в реалния живот, когато мога да го имам в главата си веднага, без никакви усилия, и усещането е 95% толкова добро, колкото истинското?“ , казва тя.
Така Кайла остава на нископлатена начална позиция дори в 40-те си години.
Защо се случва и каква е диагнозата?
Мечтателите имат по-добра памет
Натрапчивото мечтаене често започва като защитен механизъм за справяне с травма от детството (емоционално насилие, пренебрегване) или самота. То е силно разпространено сред невродивергентните хора – проучване сред аутисти показва, че 43% от тях страдат от MD.
Състоянието често се припокрива или бърка с:
- ADHD (Хиперактивност и дефицит на вниманието): Отстрани прекомерното мечтаене изглежда като липса на концентрация.
- ОКР (Обсесивно-компулсивно разстройство): Споделят общи черти като натрапчивост и трудност да се откъснеш от мисълта.
Депресия и тревожност
Въпреки сериозния си ефект върху живота на хората, натрапчивото мечтаене все още не е официално признато като самостоятелно разстройство в Международната класификация на болестите, което пречи на създаването на единен стандарт за лечение.
Как да си върнете контрола? Съветите на експертите
Клиничната цел не е да спрете да мечтаете, а да си върнете контрола над ума. Преди да потърсите специализирана терапия, клиничният психолог Уанда Фишера препоръчва няколко работещи стратегии:
- Водете дневник на мечтаенето: Записвайте кога и колко време прекарвате в главата си. Ако са 4 часа, помислете с какво реално хоби можете да запълните това време.
- Тренирайте ума с дълго съдържание: Практикувайте майндфулнес (осъзнатост). Вместо кратки видеа в социалните мрежи, четете книги – това тренира мозъка да се задържа в реалността за по-дълго.
- Уловете тригърите (тригерите): Ако музиката ви кара да мечтаете, заменете я с подкасти. Намалете времето, в което сте съвсем сами.
- Запишете историите си: Много хора откриват спасение в писането, превръщайки фантазиите си в реални разкази или сценарии, вместо да ги държат блокирани в ума си.
„Да имаш истории в главата си не е проблем. Да си пристрастен към тези истории – ето това е проблемът. И това е разликата, която почти всички в социалните мрежи пропускат“, заключва Кайла Борчердс.