И сторията често помни големите паради, блясъка на ордените и мастилото върху официалните договори. Но истинските обрати в съдбата на една нация често се случват „на тъмно“, в тишината на секретни кабинети и под прикритието на цивилни дрехи. Точно така започва една от най-драматичните глави в българската история на XX век.
Денят на „тихото“ споразумение
Докато софиянци се разхождат по жълтите павета в студения февруарски петък 21 февруари на 1941 г., в една от залите на Министерството на войната се разиграва тиха сцена с огромни последици. Тук, далеч от очите на обществеността, генерал Константин Лукаш и германският фелдмаршал Вилхелм Лист слагат подписите си под документ, който на практика решава всичко, преди официалният протокол дори да бъде изваден.
Това е тайната военна конвенция. Тя не е просто лист хартия – тя е техническата схема на едно навлизане. В нея е разписано всичко: от графика на влаковете до това кои мостове ще бъдат предадени под германска охрана. България вече е преминала „Рубикон“, макар че за света тя все още се води неутрална.
Докато политиците във Виена подготвят шампанското за 1 март, една особена група хора вече действа на българска територия. Това са момчетата от дивизията за специално предназначение „Бранденбург 800“.
Те не са обикновени войници. Те са елитът на Абвера – диверсанти, владеещи чужди езици, обучени да се сливат с местното население. Още в дните след 21 февруари, преоблечени като цивилни техници, туристи или търговски представители, малки групи от тях се инфилтрират в ключови градове. Тяхната задача? Да бъдат „невидимите очи“ на Вермахта.
1 март: Хирургическата операция на Дунав
В ранните часове на 1 март, докато министър-председателят Богдан Филов пътува към двореца „Белведере“ във Виена, 200 подбрани бойци от „Бранденбург“ официално пресичат границата. Те нямат нужда от карти – те вече познават всеки винт на мостовете над Дунав.
С почти хирургическа прецизност тези части поемат контрола над:
- Стратегическите мостове – за да подсигурят безпрепятственото преминаване на 12-а армия.
- Летищата и телеграфите – за да прекъснат всякаква възможност за съпротива или изтичане на информация към британското разузнаване.
- Железопътните възли – които трябва да превозят хиляди тонове техника на юг към гръцката граница.
Когато в 13:35 ч. по радиото прозвучава новината, че България вече е част от Тристранния пакт, „бранденбургците“ вече са свалили цивилните си палта. Под тях са униформите, които българите ще виждат през следващите три години.
Забравеният детайл
Любопитното е, че навлизането на тези 200 диверсанти е толкова добре организирано, че голяма част от местните власти по места първоначално са объркани – те виждат германци, които се държат като стопани на обектите, още преди да е обявено официално, че сме съюзници.
Това е моментът, в който България става тилова база на една огромна военна машина. Дивизията „Бранденбург“ изпълнява задачата си без нито един изстрел – върховно постижение на военната диверсия, което остава в сянката на голямата политика.
- Ехото на един изстрел: Денят, в който Малкълм Екс се превърна в легенда
Зимата на 1965 г. в Харлем е напрегната, но за стотиците събрали се в залата „Одюбон“ в Манхатън, този ден трябваше да бъде ново начало. На сцената излиза висок, харизматичен мъж с остри черти и още по-остър ум. Малкълм Екс – гласът на черна Америка, който не се страхуваше да назове нещата с истинските им имена – се подготвя да произнесе реч пред своята нова Организация за афроамериканско единство.
Само секунди по-късно залата потъва в хаос, а историята на гражданските права в САЩ е променена завинаги от залп от куршуми.
Лидерът, който не обръщаше и другата буза
За разлика от Мартин Лутър Кинг-младши, който проповядваше мирна съпротива и християнско смирение, Малкълм Екс беше „черният революционер“, който говореше за самозащита. Неговата философия беше синтезирана в емблематичната му фраза: „С всички необходими средства“ (By any means necessary).
Той вярваше, че ако някой сложи ръка върху теб, ти не трябва да се молиш за него, а да го спреш. Този подход му спечели титлата „най-опасният човек в Америка“ в очите на ФБР, но го превърна в идол за онези, които бяха уморени да чакат промяната.
Малкълм не беше просто враг на статуквото; той стана враг и на организацията, която го създаде – „Нация на исляма“. След като разкрива морални компромиси на нейния лидер Илайджа Мохамед и преминава към традиционния сунитски ислям (след поклонение в Мека), Малкълм започва да получава ежедневни заплахи.
Пътуването му до Мека променя вижданията му – той започва да вярва в международната солидарност и дори допуска възможността за сътрудничество между расите, но за радикалните му бивши съратници това е предателство.
Последните моменти в „Одюбон“
Когато на 21 февруари Малкълм застава на трибуната и казва своето традиционно приветствие „As-Salaam-Alaikum“, в залата избухва фалшив скандал, за да се отвлече вниманието на охраната. В суматохата трима мъже стрелят общо 21 пъти. Малкълм Екс пада по гръб, поразен пред очите на бременната си съпруга и децата си.
Още събития на 21 февруари:
- 1848 г. – Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват Комунистическия манифест.
- 1972 г. – амриканският президент Ричард Никсън отива на официална визита в Китай.
- 2022 г. – руският президент владимир Путин признава подкрепяните от Русия сепаратисти в два украински региона и разпорежда изпращането на войски за „миротворчески функции“.
Родени:
- 1795 г. – роден е мексиканският военачалник и политик Антонио Лопес де Санта Ана
- 1946 г. – роден е британският актьор Алан Рикман („Умирай трудно“, „Робин Худ: Принцът на разбойниците“, „Разум и чувства“, „Хари Потър“, „Наистина любов“, „Гамбит“, „Иконом на седем президенти“)
- 1963 г. – роден е американският актьор Уилям Болдуин („Роден на четвърти юли“, „Вирус“)
Починали:
- 2014 г. – умира българският актьор Джоко Росич