М оже да си мислите, че само върколаците вият към Луната, но този призрачен сезон ви представяме друго същество, което има много да каже през нощта. Запознайте се със скакалцовата мишка; тя може да е малка, но има невероятно силен глас, предаде IFl Science.
Има три вида скакалцови мишки, които са тясно свързани с еленовите мишки: северна скакалцова мишка (Onychomys leucogaster), южна скакалцова мишка (O. torridus) и скакалцова мишка на Мърнс (O. arenicola).
Южната скакалцова мишка се среща в Северно Мексико и югозападната част на Съединените щати, включително в пустинята Сонора. Тя е дълга около 15 сантиметра от върха на носа до опашката и тежи между 20 и 50 грама. И, о, да, вие като вълк.
Тези малки гризачи всъщност са хищници от най-висок ранг и ненаситни ловци, които нападат почти всичко по-малко от тях за храна. Макар че е регистрирано, че ядат и раститения, по-голямата част от диетата им се състои от скакалци, скорпиони и други членестоноги. Латинското им име Onychomys означава „мишка с нокти“, тъй като лапите им и дори ноктите са специално адаптирани да задържат хлъзгавата, бореща се плячка. В сравнение с еленовите мишки, те дори имат по-силна сила на захапване, за да убиват вечерята си.
Пустинята Сонора е дом на повече отровни същества, отколкото където и да е другаде в Съединените щати. Едно от тези същества е аризонският скорпион, който е силно отровен и може да бъде фатален за хората. Скакалцовата мишка оцелява, защото има специален метод за изключване на болковия сигнал към мозъка, когато отровата бъде погълната, използвайки натриеви канали.
Освен уменията си да устоява на отрова, скакалцовата мишка е известна с това, че вие към Луната. Както мъжките, така и женските се изправят на задните си крака, насочват носовете си към небето и издават много висок звук в диапазона от 9 до 14 херца, който може да се чуе на разстояние до 100 метра. Често воят предшества убийство и, въпреки че функцията му не е напълно ясна, се смята, че това е начин мишката да маркира територията си.
Воят се произвежда по същия начин, по който вият вълците – и говорят хората. Изследване от 2017 година установи, че те произвеждат два вида вокализации. Едната е класически механизъм, подобен на свиркане, използван от други гризачи, а другата е уникална вибрация на тъканите, предизвикана от въздушен поток, както при хората и вълците.
