О тборът на Испания победи тима на Франция с 2:0 и си осигури място на най-големия финал в света на футбола. Попаденията бяха дело на Микел Оярсабал, който се разписа в 22-ата минута (дузпа) и на Педро Поро, който прониза френската врата в 58-ата минута.
На големия финал в Ню Джърси в неделя (19 юли) „Ла Фурия“ ще се изправи срещу победителят от мача между Англия и Аржентина.
Франция дойде на Мондиал 2026 г. със самочувствието на шампион, с отбор, изпъстрен със звезди, но как „петлите“ бяха изпратени у дома? Отговор дава анализът на Сам Уолъс от The Telegraph.
Великолепната испанска футболна революция трансформира футбола през първото десетилетие на XXI в., а с достигането до втори финал на Световно първенство Испания изнесе урок в Далас как се играе с убийствена ефективност.
Този френски отбор от звезди през 2026 г. беше буквално тактически надигран, получи паспортите и бордовите си карти и беше изпратен на гейта от един отбор на Испания, който имаше пълен контрол.
Действащите европейски шампиони са непретенциозен състав, в който единствената голяма звезда е Ламин Ямал, но дори и той няма друг избор, освен да работи като част от този сплотен и интелигентен колектив. Нито Ямал, нито някой от неговите съотборници изглежда, че ще спечели Златната обувка през 2026 г., но в неделя, непосредствено до Ню Йорк, те могат да си тръгнат с единствения трофей, който наистина има значение.
Този полуфинал беше диктуван от триото в полузащитата – Родри, Дани Олмо и Фабиан Руис, които направиха това, което правят всички най-добри съвременни испански халфови линии срещу съперниците си: отнемат притежанието на топката и бавно източват надеждата им.
За Франция теренът в един момент изглеждаше твърде малък, а в следващия миг – твърде голям. Такава е простата ефективност на тези интензивни пасове в триъгълници, които преодоляват пресата и служат като увод за смяна на посоката на атаката, нова идея или пас към свободен съотборник.
Първият въпрос от френските медии след мача към Дидие Дешан беше как се чувства след изнасянето на подобен урок – и беше трудно да се спори с това. Невероятният Луис де ла Фуенте – човек, когото капитанът на Франция от световното през 1998 г. би подминал, без да разпознае преди пет години – заведе Дешан на места, където тактически той нямаше отговор.
И това не е за първи път: това лято, както и в предишните две, Де ла Фуенте победи Дешан. Преди две години на полуфинала на Евро 2024, а след това и на финала на Лигата на нациите миналото лято. Този мач беше най-лошият от трите за Дешан, който ще се оттегли след четири Световни първенства начело на Франция с повече въпроси за това какво е можело да бъде, отколкото за единствения триумф през 2018 г.
29-годишният нападател на Реал Сосиедад Микел Оярсабал реализира дузпа, спечелена от Ямал през първото полувреме. Защитникът на Тотнъм Хотспър Педро Поро добави втория гол след почивката с онзи тип нападателни навлизания по фланга, които биха предизвикали одобрителна усмивка от Анге Постекоглу – човекът, под чието ръководство Поро правеше това редовно.
Във френските екипи имаше повече играчи на Реал Мадрид, отколкото в испанските, но новото попълнение на клуба, Марк Кукурея, отново беше превъзходен. Същото важи и за човека, някога смятан за французин – Емерик Лапорт, както и за други като Алекс Баена и Оярсабал. Никой от тях няма профила на най-големите френски звезди.
Ако използваме местна аналогия, Килиан Мбапе, Усман Дембеле и Майкъл Олизе бяха затворени в заграждението и вратата беше затръшната зад гърба им. Дешан говори по-късно за това, че отборът му не е успял да достигне най-доброто си ниво. Той зададе риторични въпроси за рефера Иван Бартон от Ел Салвадор, загатвайки, че е направил грешки. Имаше съмнение за игра с ръка на Ямал при отсъждането на дузпата. Но в действителност френският селекционер нямаше категорични отговори – той сякаш не знаеше как точно е загубил този мач.
В крайна сметка Дешан заложи на скоростта и завършващия удар на едни от най-добрите нападатели в света и когато те не успяха да се сработят, нямаше алтернатива. Адриен Рабио получи ранен жълт картон и беше заменен на полувремето. Уилям Салиба стана поредният играч на Арсенал, който се контузи на този турнир, напускайки принудително през първата част.
За да противодейства на скоростта на Мбапе в няколко ситуации, испанският вратар Унай Симон заемаше позиции изключително далеч извън наказателното си поле, действайки като „либеро“. Симон рядко беше принуждаван да прави големи спасявания, а решителните намеси в последната секунда от испанските защитници бяха още по-малко. Вместо това имаше непоколебима вяра от страна на този испански отбор, че мачът може да бъде контролиран и оформян, а Франция – насочвана далеч от зоните, в които е опасна.
Във VIP ложите на ФИФА четирима великани от триумфа на Испания на Световното първенство през 2010 г. – Икер Касияс, Серхио Рамос, Шави Ернандес и Карлес Пуйол – наблюдаваха с одобрение. Техният отбор, доминиращ на две европейски и едно световно първенство, беше различен. Той беше изграден от големите отбори на Реал Мадрид и Барселона от онази епоха, докато този състав на Испания достигна до финала в неделя без подобна звездна мощ от двата испански гранда.
„Направихме го с дисциплина, организация, себеотрицание. Справихме се много добре с предвиждането на фазите на играта и това е нещото, в което сме най-добри като испански футболисти. Можем да разчитаме мачовете и да се справяме с различните периоди в тях. Това е плод на работата ни в академиите и на всички треньори. Наистина трябва да оценим какво правят те на това ниво“, каза Де ла Фуенте.
Той беше прав, разбира се, като ръководител на футболна нация, която създава и развива толкова голям обем от играчи, способни да действат в пълна хармония. Със сигурност те отиват на финала в неделя с един ден повече почивка и вече са фаворити срещу Аржентина или Англия. „Може да гледате на този мач като на финал и същото може да се каже за Англия и Аржентина. Нямам предпочитания към нито един от двата отбора“, каза Де ла Фуенте.
Преди две години в Берлин Испания на Де ла Фуенте направи почти същото срещу Англия на Гарет Саутгейт на финала на Евро 2024, както и при този повод. Тогава следобедът на испански контрол премина в постепенно осъзнаване, че Англия не може да нанесе удар, докато не стана твърде късно.
Сега случаят с Франция беше същият. Те допуснаха дузпа в 20-ата минута, когато Люка Дин посегна към неутрална топка, без да забележи, че Ямал се кани да го изпревари. Подобно на дузпата, която Хари Кейн направи срещу Мексико на осминафиналите, ситуацията беше неловка, но Ямал предвиди контакта. Топката се удари в рамото му и не беше отсъдена игра с ръка. По-късно през второто полувреме Ямал надбяга Дин и вкара гол, но се оказа в минимална засада при старта на движението си.
Докато Франция изпитваше затруднения да осъществи връзките, които са толкова важни за тях – най-вече между Олизе и Мбапе – в другия край на терена пасовете на Испания бяха отлични. Имаше една светкавична комбинация, започнала от спечелена топка от Баена в 35-ата минута, при която Родри, Ямал и Дани Олмо комбинираха, за да създадат шанс за Руис. Всичко се случи твърде бързо за Франция.
В моментите преди втория гол Олмо се придвижи през празно пространство, където трябваше да бъде френската халфова линия. Секунди по-късно Поро му подаде бързо, навлезе на скорост и прати върнатата топка покрай Майк Майнан. Дешан се опита да промени нещо с влизането на Дезире Дуе и Раян Шерки, но беше твърде късно. Франция беше в капана и нямаше изход.
Добави ни в предпочитани източници в Google
