С тюардесите са високо обучени да се справят с всякакви извънредни ситуации, които могат да възникнат по време на полет. Но за да адресират тези проблеми, без да тревожат десетки или дори стотици пътници, те използват поредица от тайни кодове, съобщава People.
„Термини като „Код 300“ (Code 300) или „Ангел“ (Angel) обикновено се използват от авиокомпаниите, за да сигнализират дискретно за медицинска спешност на борда – често когато пътник е в безсъзнание, не реагира или е в сериозно състояние“, споделя пред Travel + Leisure Джейсън Мартинели, директор „Операции“ в Cirrus Aviation Services.
Той обаче отбелязва, че често превозвачите имат „свои собствени вътрешни кодове и оперативни процедури“ за подобни ситуации.
„Въпреки че протоколите за медицинска спешност се приемат сериозно в глобалната гражданска авиация, специфичната терминология като „Код 300“ или „Ангел“ не е напълно стандартизирана“, казва Мартинели.
Използването на тайни кодове, известни само на екипажа, е важна практика за авиокомпаниите, за да се избегне излишна паника.
„Едно директно обявяване на медицинска спешност по високоговорителите може да създаде страх, объркване или струпване на хора по пътеките“, обяснява Мартинели пред медията. „Кодираната комуникация позволява на стюардесите и пилотите да координират действията си спокойно и ефективно, поддържайки спокойна атмосфера в салона. Целта е ситуацията да се управлява дискретно, като се даде приоритет на безопасността и реда.“
При по-леки медицински инциденти, които не застрашават живота, могат да се използват термини като „код жълто“ (code yellow) или „пан-пан“ (pan-pan).
Според Дейвид Кокс, директор на авиационната академия Acron, кодираният език невинаги се използва или познава от всички в авиационната общност. Той споделя пред T + L, че има опит с друг тактичен начин за комуникация между членовете на екипажа.
„Пилотите използват предимно звукови сигнали (гонг), за да уведомяват екипажа за различни ситуации. Чувате ги, когато самолетът премине 10 000 фута (около 3000 метра), когато екипажът и пътниците се уведомяват да се подготвят за кацане и да останат по местата си“, казва той. „Използваме неколкократни сигнали, за да обозначим спешна ситуация... Имахме и специфична последователност от почуквания по вратата, чрез която кабинният екипаж знаеше кога да влезе в пилотската кабина, за да съобщи за различни обстоятелства.“
Разбира се, не всеки звуков сигнал по време на полет означава нещо негативно или секретно. По време на повечето полети подобни звуци се използват за съвсем обикновени неща – като включване или изключване на знака за предпазните колани, или като знак, че самолетът е достигнал крейсерска височина или започва снижаване.
