В музея „Форт Ийст Мартело“ в Кий Уест, Флорида, зад дебело защитно стъкло седи около 1-метрова кукла от филц, облечена в моряшки костюм. Това е Куклата Робърт - един от най-известните така наречени „обсебени предмети“ в света.
На посетителите на музея изрично се казва да поискат учтиво нейното разрешение, преди да я заснемат. В противен случай, според легендата, ги чакат катастрофи, счупени кости, загуба на работа или развод. Всяка година музеят получава хиляди писма от хора от цял свят, които молят куклата за прошка заради проявено неуважение.
Но дали тази детска играчка наистина носи зловещо проклятие, или просто век на състезание по разказване на страховити истории я превърна в най-ужасяващия обитател на Флорида?
Историята на Робърт и неговия момчешки двойник
Куклата е изработена в началото на XX век, пълна е с дървесни стърготини, има черни очи от дървени копчета и е била собственост на момче от заможно местно семейство - Робърт Юджийн Ото (наричан „Джийн“). За да разграничи себе си от играчката, момчето дава своето първо име на куклата - Робърт.
Когато малкият Джийн правел пакости, той бързо прехвърлял вината с думите: „Аз не съм виновен, Робърт го направи!“.
Според куратора на музея Кори Конвертито, странната връзка продължила и в зряла възраст. Джийн станал успешен художник, но до смъртта си през 1974 г. носел куклата навсякъде със себе си и ѝ разговарял като с жив човек. Съседи и преминаващи ученици заклеймили къщата, твърдейки, че виждат как куклата сама се премества от един прозорец на друг.
Откъде всъщност идва куклата?
Легендата се разделя на две съвсем различни версии:
- Тъмно вуду проклятие: Популярната градска легенда гласи, че през 1904 г. куклата е подарена на 4-годишния Джийн от слугиня от Бахамите или Хаити. Вуду магия била заложена в играчката като отмъщение за лошо отношение от страна на богатите родители.
- Немско високо качество: Историческите изследвания и експерти от легендарната немска марка за играчки Steiff разкриват далеч по-прозаична истина. Куклата най-вероятно е била манекен за витрина на магазин, купен от дядото на Джийн по време на пътуване до Германия, а моряшкото костюмче е било истинско облекло от детството на самото момче.
Изследователката Отъм Суорд проучва архивите и открива, че историята за „вуду проклятието от слугинята“ е пълна измислица, появила се в медиите десетилетия по-късно (през 80-те години), за да се придаде екзотичен и плашещ оттенък на историята.
Писма за прошка и угасващи батерии
След смъртта на Джийн през 1974 г. и даряването на куклата на музея през 1994 г., феноменът „Робърт“ придобива световна популярност. Посетители масово съобщават, че батериите на телефоните и апаратите им изведнъж угасват пред стъклената витрина, а след завръщането си у дома ги застига лош късмет.
Днес музеят получава между 1 и 3 писма дневно, адресирани до Робърт. Някои туристи му изпращат сладкиши, а други го молят да развали „проклятията“, които смятат, че е стоварил върху тях.
Обяснението на скептиците обаче е простичко: разреждането на батериите се дължи на евтини уреди или влажния въздух във Флорида, а хората са склонни да обвиняват куклата за всяка несполука в живота си - от катастрофа с кола до загоряла вечеря.
4 бързи факта за Куклата Робърт:
- Размери: Висока е около 100 см и тежи значително повече от обикновените парцалени кукли.
- Вдъхновение за Холивуд: Робърт е прякото вдъхновение за създаването на известната кукла-убиец Чъки от хорър поредицата „Детска игра“ (Child's Play).
- Съперничество: Наред с известната кукла Анабел (от музея на Ед и Лорейн Уорън), Робърт е считан за най-известния обсебен обект на планетата.
- Редовен преглед: Веднъж годишно кураторите го изваждат от стъклената витрина и го претеглят, за да се уверят, че влажният климат във Флорида не унищожава пълнежа му.
