Ж ителите на Бостън се оказали изправени пред странен нов свят в началото на 1930-те години. Валеше сняг — което не беше изненада — но това, което накара хората да се вгледат внимателно, беше фактът, че снегът беше червен, пише Iflscience.
1930-те бяха нещастната епоха на „Праховата купа“ (Dust Bowl) — неприятен период в историята на Америка, през който лошото управление на Големите равнини доведе до катастрофални условия, при които прахообразният горен слой на почвата се издигна във въздуха. На местно ниво това доведе до опустошителни прахови бури, но най-сериозните от тях имаха далечни последици, покривайки Нова Англия с червен сняг.
Днес имаме солидно разбиране за последиците от лошото управление на земята. Начинът, по който обработваме почвата чрез оран и поддържане на местни растителни видове като треви, влияе върху здравето на земята.
Това, което научихме по време на „Праховата купа“, е, че ако се прекали с орането и премахването на тревите преди тежка суша, се изправяме пред пейзаж, покрит с фин, прахообразен горен слой на почвата. Когато тревите, които държат почвата на място, изчезнат, силните ветрове повдигат фините частици във въздуха, които се носят на километри — понякога хиляди — нанасяйки опустошение на околните райони.
Понякога разстоянието било достатъчно, за да се смеси прахът от Големите равнини със снежните бури в Нова Англия. Червеникаво-кафявият прах оцветявал снега в червено, но на други места ефектите от „Праховата купа“ били още по-сериозни.
Ню Йорк бил потънал в полумрак, напомнящ частично слънчево затъмнение, а на други места фермерите вече търпели загуби заради сушата. Хора от различни части на САЩ съобщавали за симптоми като раздразнение в очите и гърлото.
По време на една от най-тежките бури, която ще остане в историята като „Черната неделя“, редакторът на новини в Канзас Сити за Асошиейтед прес, Едуард Стенли, описва условията така:
„Окръг Спиърмън и Хансфорд буквално бяха в облак от прах през изминалата седмица. От петък насам не е минал ден, в който окръгът да не е бил нападнат от пориви на вятър и прах. В редки случаи, когато вятърът утихваше за няколко часа, въздухът беше толкова наситен с прах, че градът изглеждаше като обвит в мъгла. Поради тази продължителна атака на прах и факта, че всяка сграда беше пълна с него, въздухът стана задушлив за дишане и много хора развиха възпалени гърла и прахови настинки.“
Червеният сняг бил само най-малкият, теракотово оцветен връх на айсберга, тъй като условията по време на годините на „Праховата купа“ довели до изселването на милиони американци и влошили вече тежките условия на живот по време на Голямата депресия. Това предизвикало реакция от страна на правителството, като Съединените щати увеличили участието си в управлението на земята и опазването на почвата, а президентът Франклин Рузвелт стартирал програми за възстановяване на екологичното равновесие на страната, заявявайки:
„Нацията, която унищожава своята почва, унищожава себе си.“