В ъоръжена с билет за автобус, Диамантула Василиу предприема четиричасово пътуване до плажа Авлаки, на час път северно от Атина. Тя е сред хилядите, които този месец избират подобни еднодневни бягства – често с пластмасови хладилни чанти и домашно приготвена храна, характерен белег на летните ваканции в по-трудни времена за много гърци.
„Идваме тук, защото нямаме пари“, обяснява г-жа Василиу, за която кратките екскурзии отдавна са заменили седмичните почивки. Тази сурова действителност рязко контрастира с процъфтяващата туристическа индустрия в Гърция.
Millions of tourists head to Greece for their holidays. Greeks are staying at home https://t.co/jhREA6Gnbq pic.twitter.com/C6cpiaqiMw
— The Independent (@Independent) August 28, 2025
Кристално чистите води на страната от години са източник на завистливи публикации в Instagram. Очаква се чуждестранните туристи през тази година да бъдат до четири пъти повече от 10-милионното население на страната – резултат, съпоставим с рекордите от 2024 г. В същото време много гърци остават само зрители заради непрекъснато растящите цени и слабия ръст на заплатите, пише Independent.
Според данни на ЕС почти половината от гърците не са могли да си позволят едноседмична почивка миналата година – вторият най-висок процент в съюза след Румъния. В Италия този дял е около един на всеки трима, а във Франция – един на петима. Това представлява едва скромно подобрение спрямо 2019 г., годината след края на тежката финансова криза в Гърция. Междувременно луксозните курорти изместват бюджетните къщи за гости и къмпингите, които някога правеха популярни дестинации като Санторини, Миконос и Парос достъпни за местните семейства.
Туризмът е в основата на гръцката икономика, като осигурява около 12% от БВП. Но тъй като бизнесите все по-често се фокусират върху чужденците, мнозина вече не затварят през лятото – което лишава местните работници от възможност за почивка.
Такъв е случаят и с Йосиф Соланакис, който в един безветрен августовски следобед чака клиенти в подножието на Акропола, за да ги разведе с електрическото си превозно средство.
„Парите, които печеля през лятото, са ми нужни, за да преживея през месеците, когато работата е малко“, казва той със смях. „Мога да се насладя на морето само когато си открадна няколко часа почивка.“
Загрижеността за т.нар. „празнична бедност“ – термин, въведен от синдикатите – се разпространява в цяла Европа, тъй като високите разходи провалят летните планове на мнозина.
В Италия социалните мрежи преливат от оплаквания за скъпите цени на стандартен чадър и два шезлонга – задължителен елемент на морската почивка. На популярните плажове по Италианската ривиера цената може да стигне до 80 евро (93 долара) на ден, а в луксозните комплекси – няколкостотин.
В Гърция мнозина носят свои чадъри, приготвят храна у дома в пластмасови съдове – сцени, напомнящи за 80-те години – и предпочитат автобусите пред фериботи или самолети.
Шестдневна почивка на остров за четиричленно семейство струва около 3500 евро (4070 долара) – в страна, където средният месечен доход едва надхвърля 1000 евро (1160 долара), посочва Йоргос Лехуритис, ръководител на Института за защита на потребителите. Нарастващите разходи за наеми и сметки поглъщат почти всичко. „Трябва да живееш с останалото – а това е бедност“, казва той.
Никос Маргаритис, пенсионер, споделя по пътя си към Авлаки, че ваканцията е напълно недостижима за бюджета му.
„Някой, който е работил 35 или 40 години, трябва да получава повече подкрепа“, казва той. „Аз съм работил 42 години. Заслужавам ли нещо по-добро? Заслужавам.“
