В ечерта на 23 ноември 1953 г. американски реактивен изтребител излита от авиобазата „Кинрос“ в горната част на щат Мичиган, за да идентифицира неизвестен самолет над езерото Супериор. Около половин час по-късно двете точки на радара се сливат. Единият самолет продължава пътя си над езерото. Другият – изтребител F-89C Scorpion с двама млади офицери на борда – никога повече не е забелязан.
Впоследствие Военновъздушните сили на САЩ (USAF) заключават, че „неизвестният самолет“ всъщност е бил канадски транспортен самолет. Само две години по-късно обаче се ражда съвсем различна история – такава, в която изтребителят е погълнат от летяща чиния.
Повече от 70 години по-късно останки от машината така и не са официално открити, а точната причина за катастрофата остава предмет на спорове. Какво казва официалният доклад и откъде тръгва мистериозната версия за извънземните?
Какво твърди официалният доклад на ВВС?
Най-подробният отчет за злополучния полет се съдържа в Доклада за авиокатастрофи на USAF, чиито части са разсекретени през декември 1993 г.
Според документите самолетът е F-89C (сервизен номер 51-5853A) от 433-та изтребителна ескадрила. Екипажът се състои от първи лейтенант Феликс Монкла младши и втори лейтенант Робърт Уилсън, които са на временна служба в базата в Кинрос.
Прехватът: Самолетът е вдигнат по тревога в 18:22 ч. местно време. Диспечерите насочват изтребителя да слезе от 30 000 фута на 7 000 фута височина, за да прехване целта на около 150 мили североизточно от базата.
Сливането на радара: В 18:55 ч. наземната станция отчита, че двете точки на радара се сливат. Канадският транспортен самолет (Dakota C-47, летящ от Уинипег към Съдбери) продължава по маршрута си на същата височина, докато сигналът на F-89 изчезва завинаги.
Мащабно издирване без резултат
Операцията по търсене на изчезналите пилоти започва още същата нощ с участието на американски и канадски самолети, както и кораби на Бреговата охрана.
Лошото време обаче напълно парализира спасителите – според докладите екипите са възпрепятствани от обилни снеговалежи и екстремни условия на заледяване. Издирването е официално прекратено на 28 ноември, след като е обходено около 80% от вероятния район. До 1 януари 1954 г. от самолета и екипажа няма и следа.
Първоначално пресата не отразява нищо свръхестествено. Командващият базата подполковник Шоуп предполага, че пилотите внезапно са настигнали по-бавния транспортен самолет, направили са рязък завой, за да избегнат сблъсък, влезли са в критичен срив (стало) и са се разбили във водите на езерото.
Откъде се появява историята за UFO?
Идеята, че „Скорпионът“ се е сблъскал с нещо извънземно, се ражда през следващите години. Историческата група Open Skies Project, която събира архивни документи по случая, посочва като основен източник книгата „Конспирацията с летящите чинии“ (The Flying Saucer Conspiracy) от майор Доналд Кихоу, публикувана през 1955 г. Кихоу е сред най-известните популяризатори на темата за НЛО през 50-те години.
В своята версия писателят твърди, че на радара се е появил огромен зловещ обект, който е погълнал изтребителя – детайл, който директно противоречи на официалния доклад, според който канадският самолет е продължил необезпокояван.
Освен това изследователите отбелязват, че радарните технологии от епохата са имали ниска разделителна способност, поради което два обекта на близка дистанция често са изглеждали на екрана като една обща точка.
Намерени ли са останките?
През годините се появяват няколко фалшиви или непотвърдени сигнала за откриване на самолета:
- През 1968 г. търсачи откриват опашна част на самолет на канадския бряг на езерото, но става ясно, че тя не принадлежи на изчезналия F-89.
- През 2006 г. мъж, представящ се за представител на несъществуваща водолазна компания, обявява, че е намерил изтребителя на дълбочина 500 фута. Морските историци бързо разобличават съобщението като фалшификация.
Какво всъщност се е случило?
Документите сочат класическа военна трагедия: нощен полет в снежна буря, при лошо радиопредаване, на малка височина над огромно и ледено езеро с цел прехват на заблудил се транспортен самолет.
Макар теорията за рязък маньовър за избягване на сблъсък и последвало падане във водата да остава най-логичното обяснение на армията, липсата на физически следи и разсекретените празнини в докладите подхранват легендите и до днес. За семействата на двамата лейтенанти обаче изходът остава трагичен: нито самолетът, нито екипажът му бяха открити.
