К ак разбираме кога някой е наистина мъртъв? Преди беше просто: няма пулс + няма дишане = няма живот. Сега новите открития променят познанията ни за това какво се случва, когато умреш, и размиват границата между живота и смъртта, особено когато става въпрос за донорски органи и трансплантация на органи, съобщи Iflscience.
Един от най-ярките примери за това е даряването след кръвоносна смърт (DCD) или даряването на органи без кръвообращение, при което органите се извличат от тялото на човек, след като е обявен за мъртъв въз основа на кардио-респираторни данни. Това се различава от традиционното даряване на органи, което обикновено се случва, когато някой е обявен за мозъчно мъртъв, но все още има биещо сърце. DCD може да увеличи броя на наличните донорски органи за хората, които толкова отчаяно се нуждаят от тях, но може да бъде по-сложно.
Съществуват две основни категории DCD: контролирани и неконтролирани. Някои DCD трансплантации могат да бъдат планирани извличания, например в примера с хора, на които животоподдържащите лечения са спрени. Това може да се случи и в неконтролирани условия, като например в спешни случаи, когато човек е или мъртъв при пристигане, или не реагира на опити за реанимация.
New discoveries are changing what we know about what happens when you die and blurring the line between life and death. https://t.co/21N2tiYAF3
— IFLScience (@IFLScience) July 21, 2025
Странна мисъл е, че сърцето ти може да има друг живот без теб, но е и обнадеждаваща. Тя може да означава разликата между живота и смъртта за друг човек, а два нови подхода току-що са се справили с ключови етични съображения в този процес.
Лекарите са открили начин да реанимират неработещи сърца, използвайки нормотермична регионална перфузия (НРП). Това включва възстановяване на кръвния поток към сърцето, така че то да може да започне да бие отново, преди да бъде отстранено. Единственият проблем е, ако сърцето бие, донорът все още ли е мъртъв?
Поради това приемането на подхода е бавно, тъй като хората обмислят етичните аспекти, но сега два нови метода са открили начин да „върнат към живот“ мъртви сърца, след като вече са били извадени от донора. Единият, публикуван в New England Journal of Medicine (NEJM), е извадил донорско сърце и след това го е изпомпал с наситена с кислород кръв на операционна маса. Това е накарало сърцето да бие отново и то е било успешно трансплантирано на 3-месечно дете.
Друг екип (който също публикува в NEJM ) опита различен подход чрез охлаждане на донорски сърца и вливане в тях с „ултраоксигениран“ разтвор преди извличане. Това запази сърцата жизнеспособни достатъчно дълго, за да могат да бъдат трансплантирани, и постигна няколко успешни резултата.
„В първите три докладвани случая, в които е използван този метод, сърцата са трансплантирани успешно с нормална бивентрикуларна функция, без данни за остро клетъчно или антитяло-медиирано отхвърляне и с отлични ранни следоперативни резултати. Не са съобщени нежелани събития по време на периоперативния период. Като избягва ограниченията на платформите за ex situ перфузия, както и противоречивите аспекти на торакоабдоминалната нормотермична регионална перфузия, този метод за възстановяване на сърцето предлага възможност за широко приложение“, пишат авторите.