Н а 28 септември 1939 г., само няколко седмици след началото на Втората световна война, Нацистка Германия и Съветският съюз официално подписват Германо-съветския договор за дружба, сътрудничество и демаркация.
С този акт двете тоталитарни държави окончателно уреждат подялбата на полската територия, която е започнала след почти едновременните им нахлувания – на 1 септември 1939 г. от запад нахлува Вермахтът, а на 17 септември от изток настъпва Червената армия.
Този договор представлява допълнение към вече сключения на 23 август пакт Рибентроп–Молотов,
в чиито тайни протоколи се предвиждаше разпределянето на сферите на влияние в Източна Европа. В началния вариант съветската сфера на влияние обхващаше източна Полша, Финландия, Естония, Латвия и Бесарабия, а Германия си запазваше западна Полша и Литва.
След светкавичния разгром на полската държава и капитулацията на Варшава на 27 септември 1939 г., Берлин и Москва преминават към конкретно уреждане на границата. Новата демаркационна линия следва приблизително течението на реките Буг, Нарев и Сан, като Полша е разпределена по следния начин:
- Германия анексира западните и централни полски територии, включително Познан, Лодз и Горна Силезия, а от останалата част създава т.нар. Генерално губернаторство с център Краков.
- СССР присъединява източните полски земи – т.нар. „Западна Украйна“ и „Западна Беларус“, които са инкорпорирани към съветските републики Украйна и Беларус.
Договорът съдържа и политически декларации за „сътрудничество в борбата срещу полската агитация“ и за координация на действията между двата режима. Това фактически узаконява ликвидирането на независима Полша, която изчезва от картата на Европа за пореден път.
Разделянето на Полша е съпътствано от тежки последици за населението: масови депортации, репресии и убийства както от страна на нацисткия окупационен апарат, така и от съветските служби. За полския народ започва един от най-мрачните периоди в неговата история.
С подписването на договора на 28 септември 1939 г. става ясно, че Германия и СССР действат като съюзници, въпреки идеологическите си различия. Тази договореност обаче е само временна – тя ще се разпадне през юни 1941 г., когато Хитлер напада СССР.
Откритието на сър Александър Флеминг
На този ден през 1928 г. шотландският биолог и фармаколог сър Александър Флеминг прави наблюдение, което променя завинаги хода на медицината и спасява милиони човешки животи. Докато работи в своята лаборатория в болницата „Сейнт Мери“ в Лондон, Флеминг забелязва, че една от неговите чашки на Петри, в която култивира бактерията Staphylococcus aureus, е замърсена с мухъл.
Вместо просто да изхвърли пробата, както често се правело, Флеминг проявява научно любопитство. Той отбелязва, че около колонията от мухъл няма растеж на стафилококови бактерии – като че ли веществото, отделяно от гъбата, унищожава бактериите. По-късно той идентифицира този мухъл като принадлежащ към рода Penicillium notatum. Така Флеминг открива първия антибиотик – пеницилина.
През следващите години Флеминг публикува резултатите си и подчертава огромния потенциал на новото вещество за лечение на бактериални инфекции, които дотогава често завършват със смърт – пневмония, сепсис, менингит и много други.
Въпреки това, дълго време пеницилинът не намира широко практическо приложение, тъй като производството му в чиста форма е изключително трудно.
Едва в началото на 40-те години екип от Оксфордския университет, ръководен от Хауърд Флори и Ърнст Чейн, успява да разработи методи за стабилизиране и масово производство на пеницилина. По време на Втората световна война антибиотикът започва да се използва широко и се превръща в едно от най-значимите медицински открития на XX век.
За своя принос към човечеството Флеминг, заедно с Флори и Чейн, получава Нобелова награда през 1945 г. Днес пеницилинът се смята за първооткривател на „ерата на антибиотиците“ и е символ на това как едно случайно наблюдение, подкрепено от научна проницателност, може да доведе до революция в медицината.
Още събития на 28 септември:
- 1994 г. – Фериботът Естония потъва в Балтийско море, загиват 852 души.
- 2000 г. – Втората интифада: Ариел Шарон посещава джамията Ал-Акса, известна сред евреите като Храмовият хълм в Йерусалим.
Родени:
- 551 г. пр. н. е. – роден е китайският философ Конфуций
- 1908 г. – роден е българският композитор Марин Големинов
- 1924 г. – роден е италианският актьор Марчело Мастрояни
- 1934 г. – родена е френската кино легенда Бриджит Бардо („Бабет отива на война“, „Перли на лунна светлина“, „Искате ли да танцувате с мен?“)
- 1967 г. – родена е американската актриса Мира Сорвино („Великият Гетсби“, „Богове и генерали“, „Ленинград“)
- 1968 г. – родена е английската актриса Наоми Уотс („Съдба на куртизанка“, „Мълхоланд Драйв“, „Предизвестена смърт“, „21 грама“, „Кинг Конг“, „Дивергенти“)
Починали:
- 1895 г. – умира френският учен Луи Пастьор
- 1991 г. – умира американският музикант Майлс Дейвис
