У чени от Медицинския университет в Хонконг (HKUMed) откриха, че олеиновата киселина – полезна мастна киселина, която се съдържа в зехтина, авокадото и ядките – значително усилва действието на специализирани имунни клетки, които унищожават тумори. Откритието може да проправи пътя към по-ефективни терапии срещу рак, включително чрез комбиниране на хранителни промени с лекарства.
Изследването се фокусира върху γδ-T клетките – малка, но мощна група имунни клетки, които действат като „бързо реагиращи войници“ срещу инфекции и тумори. Учените култивирали човешки γδ-T клетки в лабораторни условия и ги изложили на различни видове мастни киселини. Резултатите били категорични: клетките, третирани с олеинова киселина, останали жизнеспособни, с активен метаболизъм, стабилни митохондрии и напълно запазена способност да убиват ракови клетки.
Обратното се случило с клетките, изложени на палмитинова киселина – наситена мазнина, която се съдържа в палмовото масло, месото и млечните продукти. Те претърпели метаболитна криза, разрушили се чрез възпалителна „саморазруха“ и дори създали по-враждебна среда за имунната система.
„Нашите резултати показват, че хранителни добавки с олеинова киселина могат да засилят имунния надзор срещу тумори и да направят терапиите на базата на γδ-T клетки по-ефективни“, обяснява водещият автор проф. Ту Уенвей. Той добавя, че пациентите с рак биха могли да подобрят изхода от лечението, ако ограничат приема на палмитинова киселина и увеличат консумацията на храни, богати на олеинова киселина.
Откритието потвърждава нарастващия интерес в областта на имуно-метаболизма – науката за това как хранителните вещества влияят върху поведението на имунната система. Докато наситените мазнини обикновено предизвикват възпаление и оксидативен стрес, ненаситените като олеиновата подпомагат по-чистото производство на енергия и удължават живота на клетките.
Изследователите предупреждават, че макар резултатите да са обещаващи, те са доказани засега само в лабораторни условия и при животински модели. Предстои проучването им върху хора, но данните вече подсказват, че персонализирани хранителни стратегии могат да се превърнат в мощен съюзник на онкологичните терапии.
