Мийп Гийс, последната оцеляла от хората, които помагали на Ане Франк и семейството й през двете години таен живот, си отиде от този свят на 100 години.
На нея дължим всичко, което знаем за 15-годишното момиче, защото тя прибрала дневника й и го крила до края на Втората световна война.
От 1942 до 1944 г. тя и няколко други служители на бащата на Ане им носели храна в тайното място, където те се криели от нацистите.
Миналата година, когато отпразнува 100-годишнината си, възрастната дама заяви, че другите са направили много повече от нея. Мийп (MiepGies.nl) обаче е жената, която запази за света този разказ за зверствата на Холокоста, написан от първо лице.
"Около мен няма нищо особено. Никога не съм искала специално внимание. Единственото, което исках, беше да изпълня това, което се очакваше от мен", написа тя в книгата Anne Frank Remembered. The Story of the Woman Who Helped to Hide the Frank Family.
Когато семейството е открито от нацистите, тя събира всички вещи на Ане Франк и ги заключва на тайно място с надеждата един ден отново да ги върне на момичето. Това обаче така и не се случва, защото Ане умира от тиф в концентрационния лагер "Берген-Белзен", превърнат по-късно в музей (BergenBelsen.de).
Дневникът получава бащата на момичето, който оцелява и след войната се връща в Амстердам.
Споделеното от Ане с въображаемата приятелка Кити е публикувано през 1947 г. Книгата, озаглавена "Задната къща", е преведена на десетки езици и се продава в милиони копия.
Мийп Гийс се превръща в неин посланик. Тя пътува по света, за да разказва на хората за Ане Франк и преживяното от нея, яростно защитава тезата, че Холокостът не трябва да бъде отричан.
В интервю през 1998 г. Мийп казва, че й се е струвало съвсем естествено да помогне на Ане и другите седем криещи се от нацистите - въпреки неприятностите, които това е можело да й донесе.
"Те бяха безсилни. Не знаеха накъде да се обърнат... Изпълнихме човешкия си дълг да помогнем на хора в нужда", разказва тя. Нейната задача била да им осигурява месо и зеленчуци.
За Ане си спомня, че говорела като възрастен. Веднъж я прекъснала, докато пишела в дневника си.
"Беше много неудобна ситуация. Чудех се какво да правя - да я попитам ли нещо, или да си отида. Тя ме погледна с поглед, който никога няма да забравя. Това не беше очарователното и дружелюбно дете, което познавах. В очите й имаше гняв и враждебност.
Тя стана от стола, затвори дневника и с високомерна любезност ми каза: "Да, пиша и за теб". Не знаех какво да кажа. Единственото, което успях да произнеса, беше: "Това трябва да е интересно", връща се назад във времето тя.
Мийп Гийс си спомня и деня, в който открила празното скривалище. Дневникът лежал захвърлен на земята с разкъсани страници. Докато ги събирала, тя не прочела и ред.
"Вярвах, че въпреки че принадлежат на дете, то също има право да пази своите тайни."
Днес те са разкрити в музея на Ане Франк в Амстердам (AnneFrank.org).
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!