Д жеймс Джеймсън е бил плодовит пътешественик, опитен натуралист и внук на един от основателите на марка ирландското уиски. Освен с научната си дейност обаче, той остава в историята и с мрачна слава – заради ужасяваща роля в акт на канибализъм по време на експедиция в Африка през XIX век.
По време на пътуване до Африка през 80-те години на XIX век Джеймсън купува 10-годишно момиче от търговец на роби и го предава на канибали, за да наблюдава как го убиват и изяждат. Той дори скицира ужасяващата сцена и по-късно с гордост показва рисунките си на всеки, който проявява интерес.
По-късно Джеймсън се опитва да твърди, че не е вярвал, че африканците действително ще изядат детето. Други участници в експедицията обаче го разобличават. Натуралистът така и не доживява до публична защита на действията си.
The Disturbing Story Of James Jameson, The Whiskey Heir Who Paid To Watch Cannibals Eat A 10-Year-Old Girl https://t.co/J0Z1KHu8VP
— ObservationDeck (@Observation1177) February 9, 2026
Джеймс Слайго Джеймсън умира след висока температура само няколко месеца по-късно – на 17 август 1888 г., едва на 32-годишна възраст. Днес, въпреки приноса си към орнитологията и прочутите си семейни връзки, той е запомнен най-вече с безсмисления акт на насилие, който подбужда по поречието на река Конго.
- Пътешествието на Джеймс Джеймсън до Африка
Роден в Алоа, Шотландия, на 17 август 1856 г., Джеймс Слайго Джеймсън е внук на производителя на уиски Джон Джеймсън. Той е и чичо на Гулиелмо Маркони – човекът, на когото се приписва изобретяването на радиото.
След като завършва образованието си, Джеймсън започва да пътува активно. През 1877 г. посещава Цейлон (днешна Шри Ланка), Сингапур и Борнео. Именно в Югоизточна Азия той става първият човек, който научно описва черния осояд. На следващата година за първи път се отправя към Африка, където ловува едър дивеч в Южна Африка и продължава на север към Зимбабве, събирайки животински глави, които да отнесе обратно в Шотландия. По-късно ловува и в Скалистите планини, преди да се установи, да се ожени и да има две деца.
Спокойният живот обаче не му подхожда. През 1887 г. Джеймсън се присъединява към експедицията за помощ „Емин паша“ като натуралист. Ръководена от Хенри Мортън Стенли, експедицията има за цел да прекоси т.нар. „Най-тъмна Африка“ – и потенциално да анексира нови територии за Британската империя – започвайки от днешната Демократична република Конго и следвайки течението на река Конго към Източна Африка.
Допълнителна цел на мисията е спасяването на Емин паша – османски лекар и губернатор на Екватория, област в южната част на днешен Судан. Той е изправен пред заплахи от махдистите, които вече са превзели останалата част от Судан и са изолирали Екватория от Египет. Така през март 1887 г. Джеймсън и близо 700 други мъже напускат западноафриканското пристанище Банана и поемат навътре в континента.
Още в началните етапи на експедицията колегите му забелязват, че натуралистът проявява необичайно и тревожно влечение към темата за канибализма. Истинският ужас обаче предстои.
- Канибали изяждат 10-годишно момиче
През втората половина на 1887 г. и първите месеци на 1888 г. Джеймс Джеймсън и останалите участници в експедицията си проправят път нагоре по река Конго. Те установяват контакт с Типу Тип – известен африкански търговец на роби, който изпраща хора да помагат на европейците с пренасянето на провизии.
Тази връзка обаче се оказва пагубна. Местните жители по маршрута отказват да търгуват с експедицията, тъй като самите те са жертви на робските нападения на Типу Тип. В резултат Джеймсън и спътниците му започват да отвличат африкански жени и деца и да ги държат като заложници, докато общностите им не предоставят храна.
Самият Джеймсън пише в дневника си на 22 юли 1887 г.: „Днес доядохме последния си банан и ни останаха само още две птици, яре и коза; не виждам никакъв шанс да вземем още, защото местните не търгуват, нито пък предлагат. Като последна възможност трябва да хванем още от жените им.“
През този период натуралистът продължава да идентифицира различни видове птици и насекоми. Някои от тях по-късно носят неговото име, сред които мравкокрилката на Джеймсън, огнената чинка на Джеймсън и ореховидната муха на Джеймсън.
През май 1888 г. експедицията достига гъстите централни гори на Демократична република Конго. Джеймсън се намира близо до село Ямбуя заедно с Типу Тип, когато забелязва група местни жители, които танцуват. Типу му обяснява, че подобни празненства често завършват с актове на канибализъм.
Както Джеймсън записва в дневника си: „Казах на Типу Тип, че хората у дома обикновено вярват, че това са само „разкази на пътешественици“, както ги наричат в нашата страна, или с други думи – лъжи. След това той каза нещо на един арабин на име Али, седнал до него, който се обърна към мен и каза: „Дай ми парче плат и виж.““
Джеймсън твърди, че е помислил всичко за шега и изпратил помощника си да донесе шест кърпички. Малко по-късно обаче „се появил мъж, водещ за ръка младо момиче на около 10 години“, наскоро пленено по време на робски набег в близко село.
Натуралистът описва последвалите събития така:
„Тогава станах свидетел на най-ужасно отвратителната гледка, която някога ще видя в живота си. Той бързо заби нож в гърдите ѝ, два пъти, и тя падна по лице, обръщайки се настрани. Трима мъже се втурнаха напред и започнаха да режат тялото на момичето; накрая главата ѝ беше отрязана и не остана нито частица, като всеки отнесе парчето си надолу към реката, за да го измие. Най-необикновеното беше, че момичето не издаде нито звук, нито се съпротивляваше, докато не падна.“
- Истината зад зловещата „афера Джеймсън“
Наистина ли Джеймсън е вярвал, че всичко това е шега, или – както твърдят други участници в експедицията – е искал съзнателно да стане свидетел на канибализъм?
„До последния момент не можех да повярвам, че са сериозни“, пише той. „Не можех да се накарам да повярвам, че това е нещо друго освен хитрост, за да измъкнат пари от мен, до последния момент.“
След случилото се Джеймсън се връща в палатката си и прави няколко скици на сцената. Според запознати с т.нар. „афера Джеймсън“ обаче той е започнал да рисува още докато ужасяващото събитие се е развивало.
Две години по-късно преводачът му по време на експедицията – Асад Фаран – дава показания под клетва. Както съобщава „Ню Йорк Таймс“ през ноември 1890 г., Фаран заявява: „Мъжът, който е довел момичето, е казал на канибалите: „Това е подарък от бял мъж, който желае да я види изядена.““
Фаран описва как детето е било вързано за дърво и намушкано, преди канибалите да започнат да отрязват части от тялото му.
„Междувременно Джеймсън“, казва той, „направи груби скици на ужасните сцени. След това всички се върнахме в къщата на вожда. После Джеймсън отиде в палатката си, където завърши скиците си с акварели.“
По сведения на очевидци Джеймсън с удоволствие показвал тези рисунки на спътниците си – факт, който допълнително подкрепя тезата, че е бил напълно наясно какво ще се случи, когато е предал кърпичките в онзи ден през май 1888 г. Въпреки това той никога не е бил изправен пред съд, макар действията му да предизвикват сериозни спорове дори сред собствените му хора.
Джеймс Слайго Джеймсън умира само три месеца по-късно – на 17 август 1888 г., след като развива висока температура. Погребан е на остров в река Конго.
Дневниците му са публикувани посмъртно – едновременно затвърждавайки репутацията му на изтъкнат натуралист и хвърляйки тежка сянка върху наследството му. Днес мнозина предлагат птиците, кръстени на Джеймсън, да получат нови имена.
Наследникът на уискито, който е можел да остане в историята с научните си постижения, е запомнен най-вече с невъобразимата си жестокост.
