Н а 31 октомври активистите от Национална гражданска инициатива „България за Сърнена Средна гора“ обявиха окончателна победа. Правителството отмени разрешителното за проучване за метални полезни изкопаеми на Дънди Прешъс Металс.
Българинът иска чиста топлина. Защо не я получава
С това опитите на компанията да разбере дали изобщо в района има нещо интересно завършиха преди още да са започнали. Защото обединените лудити, включително всякакви патриоти, зелени, червени и гербери, успяха да ги изгонят още преди компанията да сключи договор за самото проучване и без реално да е стъпвала на място.
Не, София и Стара Загора не са с най-мръсния въздух в Европа!
Това се случва на фона на рекордни цени на златото и страхотно развитие на добива в мините на ДПМ в Челопеч и Крумовград, които продължават да повишават стандарта на живот в двете общини дори и по време на текущата икономическа катастрофа. Но както знаем „бедността е най-справедливото наказание за глупостта“.
Енергийната революция – отново в очакване
Затова този път ще се спра на един друг аспект на добива на метали – връзката му с мечтите на Европейската зелена сделка и Парижкото споразумение.
„Енергийният преход започва и завършва с металите. Ако искате да генерирате, предавате или съхранявате нисковъглеродна енергия, имате нужда от алуминий, кобалт, мед, никел и литий“. Това е извадка от коментарите на Wood Mackenzie във връзка с последния им доклад.
Тъмната страна на "зелената" енергия
Инвестиции от над 1 трилион долара ще са необходими за металите, които ще играят ключова роля в енергийния преход през следващите 15 години, само за да се отговори на нарастващите изисквания за декарбонизация. Това е почти двойно повече от инвестираните през предходните 15 години.
През септември Европейската комисия обнови списъка на критичните суровини (critical raw materials) - стратегически важните ресурси, от вноса, на които зависи Европейският съюз. Сред тях са боксит, литий, титан и стронций, волфрам – общо 30 различни суровини. Комисията отбелязва, че за акумулаторите за електромобили и съоръженията за съхранение на енергия ЕС ще се нуждае от 18 пъти повече литий и 5 пъти повече кобалт през 2030 година и почти 60 пъти повече литий и 15 пъти повече кобалт през 2050 година в сравнение с настоящите обеми на доставки.
Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм
Дори при перфектни условия добивната индустрия трудно би могла да се справи с това гигантско предизвикателство. Не е случайно, че цените на медта, алуминия и никела много бързо се възстановиха и надхвърлиха нивата от преди настъпването на пандемията – просто търсенето е високо, находищата се изчерпват, а инвестициите не достигат дори да поддържат настоящото потребление.
На практика добивната индустрия няма абсолютно никакви шансове, защото във всеки един конкретен случай на нов проект ще трябва да преодолява съпротивата на миш-маш от патриоти, социалисти, „еколози“ или просто „разтревожени майки“. При това не за да стартира добив, а за да може да разбере дали изобщо някъде има нещо!
Точно такъв пример е случаят в Средна гора.
Забележете, че разрешенията за проучване се издават не за конкретен метал, а за всякакви метални полезни изкопаеми. Дънди може да са известни като „златотърсачи“, но всъщност в Челопеч добиват много повече мед, отколкото злато. Бъдете сигурни – няма да подминат, ако случайно попаднат на качествени находища на кобалт, литий или никел. Всъщност най-вероятно е в Средна гора да намерят отново мед, която е в основата на преноса и трансформацията на всичко, свързано с електричество.
Енергийното бъдеще на България след коронавируса
Разминаването между заклинанията за Зелената сделка и реалните действия на ЕК и страните-членки по отношение на критичните суровини е умопомрачително. Европа уж дава мило и драго да има значими независими източници на тези суровини, но когато се стигне до конкретика добивът им се проваля. България например разполага с едно от най-големите находища на волфрам (обявен за критична суровина още през 2011 г.) в ЕС, но не позволява на концесионера да го разработва.
Дори при относително благоприятни условия от началото на проучванията до реалния добив от едно находище обикновено минава поне десетилетие. При масовия обществен отпор, който добивната индустрия среща не само у нас, а в целия свят, осигуряването на нужните количества метали за „спасяването на планетата“ е абсолютно невъзможно.
Пред т. нар. глобален енергиен преход има множество бариери, но най-високата са страховете, невежеството и глупостта на същите „зелени“ лудити, чиито мечти за ВЕИ, електромобили и декарбонизация добивната индустрия трябва да задоволи.
