Б олести, глад, бомбардировки и всевъзможни изпитания преживява едно палестинско семейство от Газа по време на войната между Израел и Хамас. Историята на Ясер и Ваджиха е история за скръб и безкрайни лишения, съобщи Deutsche Welle.
Ясер и Ваджиха се запознали през януари 2013 г. по време на едно сватбено тържество. Ясер бил помощник-готвач в ресторанта, където се провеждало тържеството, а Ваджиха била сред гостите. Тя току-що била навършила 18 години и описва срещата си с Ясер като „най-красивата“ случайност. Два месеца по-късно той ѝ предложил брак. През април те се оженили, а на следващата година им се родил първият син Амар.
"Черният ден 7 октомври"
Седем години по-късно Ваджиха била диагностицирана с рак на щитовидната жлеза. Тъй като в Газа не се предлагала терапия с йод, жената трябвало да пътува до Кайро и обратно. „Въпреки всички трудности, се опитвахме да поддържаме нормален семеен живот“, казва Ясер - до онзи „черен ден“ 7 октомври 2023 – денят, в който Хамас извърши терористичните си нападения срещу Израел . На 13 октомври израелската армия наредила на местните хора незабавно да се евакуират на юг.
„Оставихме всичко зад нас“, каза Ясер, разказвайки за бягството им. На фона на неспирни бомбардировки семейството се добрало до бежанския лагер Нусейрат, където Ясер се заел да търси прехрана. Тогава наблизо избухнала бомба, имало множество убити и ранени хора. „След това, където и да отивах, виждах трупове по улиците“, каза той.
Семейството намерило временно подслон в дома на техен роднина. „Къщата беше препълнена, в нея имаше повече от 100 души – мъже, жени и деца – всички разселени, като нас, търсещи безопасност, която вече не съществуваше“, казва Ясер. Трябвало е да се справят без ток, вода, лекарства и лично пространство. Когато останали и без газ, Ясер започнал да готви на печка с дърва, а хлябът се изпичал в старомодна глинена пещ. „Училищата бяха превърнати в убежища за разселените, препълнени с деца, които бяха загубили както книгите си, така и мечтите си“, казва Ясер.
На 18 октомври пристигнала ужасната новина: „Семейният дом на съпругата ми в град Газа е бил атакуван и 18 души от семейството са загинали. „Шокът беше непоносим“, спомня си Ясер. „Жена ми се срина. Психическото и физическото ѝ здраве се влошиха. Не можехме да намерим лекарства или лекари, тъй като болниците бяха претоварени.“
Ужасни дни на лишения
След около два месеца израелската армия им наредила да се преместят още пó на юг, в „безопасна зона“ - в лагер в Хан Юнис. Изтощени и уплашени, тъй като знаели, че вече имало убити хора и в тези уж безопасни зони, те неохотно се подчинили. Тъй като не намерили подслон, Ясер, болната му съпруга и синът им спели в колата, заедно с майката и сестрата на Ясер, които се присъединили към тях. Нямали нищо и разчитали на добрината на местните жители, за да си осигурят малко храна, вода и най-необходимите неща за бита. „Това бяха ужасни дни на лишения “, казва Ясер.
В началото на 2024 г. Ясер успял да намери малък апартамент в Рафах, най-южния град в Газа , и продал колата, за да могат да си плащат наема.
Шанс за бягство
Тъй като здравето на Ваджиха продължавало да се влошава, Ясер подал молба да им позволят спешно да заминат за Кайро. Отказали на семейството да пътува заедно, можело да замине само Ваджиха, която обаче отказала да тръгне сама. Ясер си спомня добре точните ѝ думи: „Без вас нямам живот. Ако умра, искам да умра сред вас“.
След три месеца парите на Ясер свършили и семейството било изгонено от наетия апартамент. Един приятел ги закарал до град Заваида, където разпънали палатка в имота на техни роднини. Така изкарали седем месеца, през които им се налагало да правят дълги преходи, за да си набавят вода, храна и лекарства.
Миризма на скръб и пепел
Сключеното в края на януари 2025 г. хуманитарно примирие било шанс за стотици хиляди палестинци да се върнат в северната част на ивицата Газа. За Ясер този момент бил като „прераждане след дълга смърт“. Пътят обратно им отнел четири часа. „Надеждата да се върнем в любимия ни град беше по-силна от всякаква болка“, каза той. Но когато Ясер, Ваджиха и Амар се върнали, намерили само руини. „Въздухът беше наситен с миризмата на скръб и пепел. Къщата ни беше ограбена и частично разрушена“, спомня си Ясер.
Не след дълго дошъл следващият шок: „Събудихме се през нощта от прелитащи израелски самолети и нови бомбардировки. Войната се беше върнала, цялата хуманитарна помощ беше блокирана и не можеше да се влезе в анклава“, разказва мъжът.
Завръщане в Газа
„По време на Рамадана, месеца на милосърдието, ни измъчваше глад“, продължава той. Цената на един килограм брашно скочила до 30 долара, заради което семейството трябвало да кара само с по едно хранене на ден. Това продължило през следващите шест месеца. „Всеки ден ходех до далечни, понякога опасни места, само за да взема лекарства или храна, но всичко беше много оскъдно“, разказва Ясер.
На 10 септември пристигнала заповед за евакуация и семейството отново трябвало да бяга – пеша, към неизвестността. Тръгнали на юг към Дейр ал-Балах, където с приятел на Ясер си поделили разходите за едно жилище, но междувременно наемите били скочили драстично. Трябвало да платят и комисиона от 40%. На 10 октомври отново било обявено примирие и Ясер и семейството му се върнали в град Газа, където се сблъскали с тежката действителност: „Мащабът на разрушенията беше по-голям от всичко, което бях виждал досега“, спомня си Ясер. Около дома им и дори на покрива лежали неизбухнали артилерийски снаряди.
Екипи от сапьори в крайна сметка разчистили района, но всичко наоколо било в развалини. „Най-трудното от всичко е да живееш с усещането, че всеки миг може да умреш“, казва той. Единствената надежда на Ясер е, че Ваджиха ще може да продължи лечението си, че Амар ще може да се върне в училище и че някой ден най-накрая ще могат да живеят отново в мир.
