Защо ЕС ще обръща все повече внимание на ситуацията в Мозамбик

Е вропейският съюз трябва да увеличи военната си помощ за Мозамбик, тъй като държавата продължава да се бори с нарастващата заплаха от джихадистки групи. Това е една от основните линии във външната политика на Португалия, изразена от външния министър на Португалия Аугусто Сантос Силва в края на януари.

Силва, чието правителство пое ротационното председателство на ЕС, заяви пред европейски медии, че блокът трябва да засили сътрудничеството си в областта на сигурността с Мозамбик, предимно чрез обучение на местните правителствени сили. Бунтът на местни групи, които се обвързаха с "Ислямска държава", достигна и до съседна Танзания. Сраженията са съсредоточени предимно в и около богатата на енергийни ресурси северна провинция на Мозамбик Кабо Делгадо. Около 310 000 души, или повече от 15% от населението на района, са разселени заради боевете, а съоръженията на френската петролна компания Тотал бяха атакувани и персоналът трябваше да спре за кратко проучванията.

Въпреки нарастващата честота на нападенията и разселването през последната година, правителството на президента Фелипе Нюси разочарова съседите си в региона с неефективната си реакция и нежеланието си да поиска помощ. Вместо това правителството разчита на подкрепата на частната южноафриканска наемническа компания Dyck Advisory Group. Както те, така и руските наемници от "Вагнер", които бяха наети от Нюси по-рано, не успяха да прекратят разрастването на влиянието на ИД в Мозамбик и това притеснява геополитическите съюзници на Нюси, но също и регионалните сили.

Foreign Minister Santos Silva will tomorrow depart for Mozambique on behalf of HR/VP @JosepBorrellF. The mission happens in the framework of the request by the Mozambican authorities to the #EU for cooperation in the context of the security situation in Cabo Delgado.#EU2021PT pic.twitter.com/UZLP89tIz0

— 2021Portugal.eu (@2021PortugalEU) January 18, 2021

На 19 януари Силва летя до столицата на Мозамбик Мапуто като част от мисия на ЕС в отговор на искането на страната за сътрудничество. Посещението на португалският външен министър беше директно координирано с върховния представител на ЕС за външната политика, Жосеп Борел. В средата на януари, Борел заяви пред Португалската новинарска агенция, че има планирана европейска мисия в Мозамбик и старта й зависи само от окончателното разрешение на Мапуто. Идеята за европейска мисия не е нова, но досега не е имало сериозно раздвижване главно заради Русия, която през последните две години опитва да стъпи все по-видимо в Южна и Източна Африка за сметка на европейските партньори на Мапуто. През декември миналата година Борел обяви, че е помолил Силва да посети Мозамбик като негов пратеник, за да обсъди заедно с местните власти ситуацията в Кабо Делгадо. Не е ясно до каква степен Мозамбик е бил обсъждан между ЕС и Москва, тъй като страната се превръща в още една разделителна линия.

Положението в Мозамбик се влоши значително през последните месеци. Северната част на страната, регионът Кабо Делгадо, е район с позната за изследователите дейност на наркотрафиканти, които се възползват от близостта му до танзанийската граница. Наличието на резерви от газ в този район, бедността и престъпността, свързана с трафика на наркотици, привлякоха интереса на джихадистки групи, които станаха все по-видими. Ударилите района урагани през последните години допълнително усложни ситуацията, тъй като държавата реагира бавно и цели части на Кабо Делгадо остана без помощ. Оттогава насилието продължава да се увеличава, независимо дали срещу цивилни или военни.

Няколко важни населени места, като например пристанищния град Мосимбоа да Прая, бяха превзети от джихадисти, свързани с „Ислямска държава“. В същото време, военни позиции са атакувани редовно. Европейският съюз и САЩ обявиха желанието си за подкрепа на страната по някакъв начин чрез укрепване на нейния сектор за сигурност, за да се справи с тази нарастваща заплаха. Миналата година Испания заяви, че африканската държава проявява интерес към обучение на специализирани антитерористични подразделения, подобни на тези, които се обучават в Сахел от испанската Guardia Civil в сътрудничество с Франция, Италия и Португалия. Франция от своя страна предложи подкрепа през френските войски, присъстващи в някои от близките отвъдморски територии на Париж в рамките на командването на въоръжените сили в Южния Индийски океан, като тези, разположени в Майот. Въпреки това именно Португалия като бивша колониална сила в района, се опитва да настоява в рамките на Европейския съюз за създаване на мисия на ЕС, подобна на разработваните в Мали, Сомалия или Централноафриканската република кампании.

Despite logistical challenges due to the rainy season, WFP remains committed to support people affected by insecurity in #CaboDelgado

Thanks to @USAID @eu_echo @NorwayMFA @SweMFA @MofaJapan_en @CanadaDev @IrlEmbMaputo @FCDOGovUK @UNCERF and other NGOs

🇺🇸🇪🇺🇳🇴🇸🇪🇯🇵🇨🇦🇮🇪🇬🇧🇺🇳🇲🇿 pic.twitter.com/F5BVAOL2vY

— WFP Mozambique (@wfp_mozambique) February 10, 2021

Лисабон има дълга история в тази част на Африка и Мозамбик е в центъра на португалските интереси. В края на 19 век доходоносната търговия със слонова кост, злато, каучук и маслодайни семена правят Мозамбик много привлекателен за колониалните сили. Мозамбик представлява и важна част от модерната история на Португалия, а също е и пример за това как се сблъскват интересите на различни сили. След Втората световна война, изтощената Португалия и нейните военни виждат нови възможности в колониалните територии и запазват строг контрол, докато хиляди португалски заселници пристигат през 1950-те и 60-те години, за да се възползват от възможностите за заетост и бизнес, които са отказани на местните. В насърчаването на тези политики, португалски колониални власти отблъскват все повече африканците от всички социални класове. През 1962 г. представители на Мозамбик от политически групи в изгнание се срещат в Танганика, сегашна Танзания, и сформират Социалистическия фронт за освобождение на Мозамбик (Фрелимо) начело с Едуардо Мондлан. Партизанските сили, обучени и въоръжени от привърженици на СССР, атакуват цели в северен Мозамбик през септември 1964 г. и с това започва войната за независимост. Португалия е изправена пред подобни предизвикателства във всички свои африкански територии. До 1974 г. силите на Фрелимо проникват в Централен Мозамбик, въпреки че градовете, по-голямата част от юга и крайбрежните райони остават в португалски ръце. През април 1974 г. военните в Португалия организират преврат, който беше приветстван от онези португалци, недоволни от режима в страната, неговите африкански войни и крайнодясна идеологията. Фрелимо се възползва, за да настоява за прекратяване на огъня и поеме властта в независим Мозамбик.

47 години по-късно, Мозамбик гледа към бившата колониална сила за партньорство, след като вече се е обърнала към Москва – някогашния съперник на Лисабон в района. Португалия в момента ръководи ротационното председателство на ЕС, поради което ще се опита да насочва дипломацията на блока, за да осигури подкрепа за страната. Португалският министър на отбраната Жоао Кравиньо се възползва от комисията по отбрана на Европейския парламент, в която той участва, за да посочи неотложността на действията в Мозамбик и нуждата от подкрепа, и обучение на въоръжените му сили. Лисабон вече установи линия на диалог с Мапуто, за да оцени тази възможност. Въпреки че възможностите, с които ЕС може да подкрепи Мозамбик, са различни, най-реалистичната и последователна е тази за създаването на мисия, наречена работно EUTM, за увеличаване на способностите на мозамбикските сили, както посочи португалският министър на отбраната. Очакванията са обучението да започне през април.

Кравиньо смята да представи предложение на следващата среща на министрите на отбраната на ЕС, където европейските партньори ще трябва да оценят жизнеспособността му, имайки предвид сложния икономически и социален контекст, в който Европа се намира поради коронавируса. На срещата, която ще се проведе в Лисабон най-вероятно през март, ще присъстват и власти от Африканския съюз и други регионални организации, което е ясен сигнал за това, че Африка присъства сериозно във външнополитическия курс, който Португалия и ЕС заемат.