Марин льо Пен - по-младото и по-симпатично лице на френския Национален фронт, представлява сериозна и нарастваща заплаха за президента Никола Саркози при опита му да бъде преизбран догодина.
Когато през януари 42-годишната блондинка, майка на три деца, пое ръководството на партията от 82-годишния си баща Жан-Мари Льо Пен, Националният фронт все още се възстановяваше от катастрофалното си представяне на президентските и парламентарни избори през 2007 г.
Тогава Саркози успя да отклони част от електората на Националния фронт, като възприе твърда линия по любимите им теми за имиграцията, липсата на сигурност и националната идентичност. Прогнозите тогава бяха, че крайната десница може никога да не се съвземе.
Но сега, малко повече от година преди президентските избори, Саркози се лиши от имиджа на динамичен реформатор и се превърна в
най-непопулярния президент в историята на Петата република.
Той изгуби не само цели слоеве от симпатизантите на Националния фронт, които го подкрепяха преди четири години, но също и историческите привърженици на десноцентристката му партия Съюз за народно движение (СНД). В същото време разединените социалисти не успяха да извлекат полза от многобройните му грешки.
Тази тенденция стана очевидна на местните избори, на които опозиционната Социалистическа партия като цяло спечели убедителна победа, Националният фронт също отбеляза успех и Саркози се оказа притиснат и отляво, и отдясно.
На вчерашния втори тур от изборите за кантонални съвети в половин Франция левицата спечели 36% - почти два пъти повече от 18,6-те% за консерваторите от управляващия Съюз за народно движение на Саркози.
Антиимигрантският Национален фронт спечели 11%, макар че представи кандидати в много малко департаменти. В някои области обаче събра цели 40%.
Въпреки ниската активност на избирателите - около 46%, изборите се смятат за
последния голям тест на настроенията
преди президентските избори през април 2012 г., които се очаква непопулярният Саркози да се изправи срещу съперници от набиращите сили левица и десница.
Телегеничната Льо Пен изпревари Саркози и застана на второ място по популярност в социологическите проучвания, непосредствено след представителите на левицата.
Социологическите проучваниянапоследък сочат, че Льо Пен може да спечели повече от Саркози на първия тур от президентските избори. Баща й, Жан-Мари Льо Пен, шокира Франция и света, когато се добра до балотаж на президентските избори през 2002 г.
Според последните проучвания на следващите президентски избори около една четвърт от французите ще гласуват за госпожица Льо Пен. Поне едно от тях сочи, че тя ще победи Саркози още на първия тур и ще стигне до втори тур срещу Доминик Строс-Кан, настоящия шеф на Международния валутен фонд, който тепърва се очаква да се включи в надпреварата като претендент на социалистите.
Противниците й твърдят, че "дъщерята на дявола" не е изгубила и частица от екстремизма на баща си. Но мис Льо Пен успя да се отърси от трудния за преглъщане антисемитизъм, който преобладаваше в реториката на баща й Жан-Мари льо Пен, и твърди, че партията вече е патриотична, а не ксенофобска и екстремистка.
Нейният кошмар е "ислямизацията на Франция", която според нея заплашва основните ценности на светската държава.Перспективата, че
Саркози може дори да не стигне до балотаж
причини смут и тревога в Съюза за народно движение. Според премиера Франсоа Фийон резултатът на Националния фронт показва, че протестният вот не бива да бъде подценяван или пренебрегван и че той трябва да бъде победен, като причините за неговата подкрепа трябва да бъдат ясно оценени и неутрализирани.
Самата Льо Пен заяви пред репортери: "Още няколко тласъка и удара с тарана и системата на СНД ще се разпадне".
Партията на Саркози разми границата между крайната десница, като възприе твърда линия по интеграцията на голямото мюсюлманско малцинство във Франция. Популярността на президента спадна рекордно ниско, под 30%, най-вече поради недоволството от политиката му на икономии с цел съкращаване на бюджетния дефицит и критиките към войнствения му подход за решаване на вътрешни и международни проблеми.
Сега Саркози е изправен пред изтощителноразцепление в традиционната десница,
която спори как да се справи със заплахата от Националния фронт. Подобно на социалистите, някои членове на Съюза за народно движение се оплакват, че Саркози е виновен, защото подхранва популисткия "звяр" с мерките си, целящи да се харесат на твърдата десница - кампанията срещу ромите миналото лято и предстоящия дебат за исляма и секуларима.
Въпросът излезе на преден план тази седмица, когато Саркози отказа да посъветва привържениците си да гласуват тактически за социалистите в онези кантони, където левицата бе сама срещу Националния фронт. Премиерът Франсоа Фийон изглежда му се противопостави, като призова привържениците си да гласуват против Националния фронт. Двамата отрекоха да имат каквито и да било разногласия, но коментаторите твърдят, че между тях се появяват опасни пукнатини.
