И ндийската акушерка Сиро Деви, помогнала за раждането на стотици бебета, се срещна отново с Моника Тате - вече жена. Но това не е обикновена среща.
Малко преди Моника да се роди, Сиро и още няколко индийски акушерки като нея редовно са били притискани да убиват новородени момиченца от родителите им, предава ВВС.
Моника е едно от бебета, което Сиро успява да спаси.
After 30 years of following her story, midwife Siro Devi was overjoyed to see Monica Thatte, a girl she helped save from infanticide in her hometown in India. pic.twitter.com/PTvq5IFNRD
— Cognified Journal (@TLDR_Bytes) September 10, 2024
Сиро и четири други акушерки бяха идентифицирани от неправителствена организация като отговорни за убийството на момиченца в окръга Катихар, където под натиска на родители те ги убиваха - тровели са ги с химикали или просто са чупели вратовете им.
Хакия Деви, най-възрастната от акушерките, които ВВС интервюира, призна, че е убила 12 или 13 бебета. Друга акушерка, Дхарми Деви, каза, че е убила повече - поне 15-20.
Невъзможно е да се установи точният брой на бебетата, които са убили.
Но те са включени в доклад, публикуван през 1995 г. от неправителствена организация, базиран на интервюта с тях и 30 други акушерки. Ако оценките на доклада са точни, повече от 1000 момиченца са били убивани всяка година в един район само от 35 акушерки.
Според доклада Бихар, щат в Индия, по това време е имал повече от половин милион акушерки. И детеубийството не се ограничава само до Бихар.
Отказът от заповеди, каза Хакия, почти никога не е бил опция за акушерка.
“Семейството заключваше стаята и стоеше зад нас с пръчки,” казва Хакия Деви. “Те биха казали: ‘Вече имаме четири-пет дъщери. Това ще заличи богатството ни. Щом дадем зестра за нашите момичета, ще умрем от глад. Сега се роди още едно момиче. Убий я.’
“На кого бихме могли да се оплачем? Бяхме уплашени. Ако отидем в полицията, ще си навлечем проблеми. Ако говорихме, хората щяха да ни заплашват."
Журналистът Амитаб Парашар е провел интервютата с акушерките през 90-те.
Ролята на акушерка в селските райони на Индия се корени в традицията и е обременена от суровата реалност на бедността и кастата.
Четирите акушерки, интервюирани от ВВС, принадлежат към по-ниските касти в йерархията на Индия. Акушерството е било професия, предавана им от майки и баби. Те живеят в свят, в който да откажеш на могъщи семейства от висшата каста е немислимо.
На акушерката може да се обещае сари, чувал със зърно или малка сума пари за убийството на бебе. Понякога и не се плащаше.
Раждането на момче им спечелило около 1000 рупии. Раждането на момиче им печели половината, ако родителите го искат.
Now do India's Female Infanticide problem from today.https://t.co/JlsBeUyVJC
— Charlotte (@kirbyhall1983) September 9, 2024
Причината за този дисбаланс е потопена в обичая на Индия да дава зестра. Въпреки че обичаят е забранен през 1961 г., той все още се практикува през 90-те години - и продължава и до днес.
Зестрата може да бъде всичко - пари в брой, бижута, посуда.
Но за много семейства, богати или бедни, това е условието за сватба. И това е, което за мнозина все още прави раждането на син празник, а раждането на дъщеря финансова тежест.
Сиро Деви обясни това несъответствие в статуса:
“Момче е над земята - по-високо. Дъщеря е отдолу - по-ниско. Независимо дали синът храни или се грижи за родителите си или не, всички те искат момче.”
Предпочитанието към синовете може да се види в данните на национално ниво на Индия. Последното му преброяване през 2011 г. регистрира съотношение от 943 жени на всеки 1000 мъже. Това все пак е подобрение спрямо 1990-те години - при преброяването от 1991 г. съотношението е 927/1000.
През 1996г. настъпва промяна.
Акушерките, които изпълняваха тези заповеди, бяха започнали да се съпротивляват.
Тази промяна беше подтикната от Анила Кумари, социален работник, който подкрепяше жените в селата около Катихар, и беше посветен на предотвратяването на тези убийства.
Подходът на Анила беше прост. Тя е попитал акушерките, “Бихте ли причинили това на собствената си дъщеря?”
Brahmanical religious scriptures are promoting baby boy rituals
— Jan 👒 (@jannatahd) September 6, 2024
9M girls are missing in India as a result of female infanticide from 2000 to 2019
Hindus make up 79.8% of India’s total population and account for a disproportionate share, 86.7%, of the missing female births pic.twitter.com/d8RmcEvBZT
Въпросът й очевидно прониза години на рационализация и отричане.
Акушерките получиха известна финансова помощ чрез обществени групи и постепенно цикълът на насилие беше прекъснат.
Сиро обясни промяната:
“Сега, който ми каже да убия, аз му казвам: ‘Вижте, дайте ми детето и аз ще я заведа при Анила.”
Акушерките спасиха най-малко пет новородени момичета от семейства, които искаха да бъдат убити или вече ги бяха изоставили.
Едно дете почина, но Анила уреди останалите четири да бъдат изпратени в столицата на Бихар, Патна, в неправителствена организация, която организира осиновяването им.
Моника знаеше, че е осиновена от Бихар. По-рано тази година пътува до района, за да се срещне с Анила и Сиро.
Моника видя себе си като кулминацията на години упорит труд на Анила и акушерките.
“Заведох те [в сиропиталището], за да спася живота ти... Душата ми е в мир сега, ” каза Сиро на Моника.
Съобщенията за детеубийство вече са сравнително редки, но селективният аборт по пол остава често срещан, въпреки че е незаконен от 1994 г.
Ако някой слуша традиционните народни песни, изпяти по време на раждане, известни като Сохар, в части от Северна Индия, радостта е запазена за раждането на мъжко дете.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
