В южния край на най-големия речен остров в Европа има необичаен пейзаж, който според учени може да бъде екологичната надежда на Украйна, или "токсична бомба със закъснител".
От висок, скалист перваз на остров Хортиция, гледката се отваря към море от люлеещи се млади върби и огледални лагуни. Преди няколко години, където сега има млада хора, всичко беше под вода.
"Това е Великий Луг – Голямата поляна", каза Валерий Бабко, пенсиониран учител по история и ветеран, на брега на бившия резервоар в село Малокатериновка, пише The Guardian.
Живот след бомбите
Where is the global outrage? Where are the actions?
— Roman Yeremenko (@Roal_Yr) June 5, 2025
On June 6th 2023, at this very time russians blew up Kakhovka HPP dam.#Ukraine #UkrainianView pic.twitter.com/gJl5y3lSKk
През 1956 г., със строителството на язовира Каховка от съветските власти, долината на Днепър бе наводнена, а някогашната екосистема – дом на буйни гори и стотици видове животни – остана погълната от водата. Това продължи до юни 2023 г., когато стената на язовира Нова Каховка бе разрушена по време на войната с Русия. Водата се отприщи с разрушителна сила, помитайки села, отнемайки човешки животи и лишавайки близо милион души от достъп до питейна вода. Отговорността за взрива все още се оспорва – украинската страна обвинява Русия, докато Москва отрича съпричастност.
И все пак, насред трагедията, започна нещо удивително. Възстановяването на екосистемата – не като организиран проект, а като стихийно, почти мистично завръщане на природата.
Живот върху дъното на язовира
⚡️ The bottom of the Kakhovka reservoir was covered with clover, alfalfa, and other plants.
— BLYSKAVKA (@blyskavka_ua) August 22, 2023
They were planted by ecologists from the park «Kamianska Sich» to prevent dust storms and the spread of alien species.
👉 Follow @Flash_news_ua pic.twitter.com/MXN2Y9dn8T
Първоначално, освободеното дъно на язовира приличаше на пустош – напукана тиня, осеяна с черупки от мъртви водни организми. Но съвсем скоро на това място се появи гъста растителност – върби, тополи, тръстика. Според доклада на Работната група за последиците от войната върху околната среда (UWEC), новообразуваната горска зона може да се превърне в най-голямата заливна гора в степната част на Украйна. Над 40 милиарда семена са покълнали, а животни като диви свине и дори застрашената украинска есетра са започнали да се завръщат.
“Това не е организиран проект. Това е самата земя, която се връща към живот”, обяснява Олексий Василюк, съавтор на доклад от 2025 г. за резервоара за УВЕЦ и ръководител на Украинската крупа за опазване на природата.
Токсична бомба със закъснител
Въпреки оптимистичните признаци, учените предупреждават за сериозни рискове. На първо място – токсичното наследство на бившия резервоар. Според сладководния еколог Александра Шумилова, в продължение на десетилетия дъното на язовира е натрупвало утайки, наситени с тежки метали и индустриални замърсители. Когато стената се срутва, тези утайки се разнасят надолу по течението. Според изследване, публикувано в Science през 2025 г., това представлява „токсична бомба със закъснител“, с потенциал да застраши хранителните вериги и здравето на хората в района.
🧵An unusual update on the Kakhovka Reservoir. Against expectations of it remaining deserted, recent on-site observations and satellite imagery have revealed an interesting development - nature is recovering rapidly as vegetation transforms the area into a flourishing reedbed: pic.twitter.com/LVJiOV73la
— Tatarigami_UA (@Tatarigami_UA) September 17, 2023
„Ефектите могат да се сравнят с радиацията – невидими, но натрупващи се с времето,“ подчертава Шумилова. А заради военната обстановка – минирани терени, активен обстрел – учените все още не могат да провеждат системни изследвания.
Природен шанс със стратегическа стойност
Докладът на UWEC сочи, че това е решаващ момент за Украйна – не само екологично, но и политически. Ако природата бъде оставена да следва своя път, Великий Луг би могъл да се превърне в една от най-големите и свързани сладководни екосистеми в Европа – проект от мащаба на делтата на Дунав.
Но тази визия е поставена под въпрос. Държавната енергийна компания „Укрхидроенерго“ вече обяви намерения да възстанови язовирната стена и водноелектрическата централа. За мнозина това символизира връщане към предишната „нормалност“ – възстановяване на енергийната инфраструктура и икономическата стабилност.
„Но това не е възстановяване – това е екоцид,“ предупреждава природозащитникът Олексий Василюк. „Ще унищожим една уникална млада гора, преди да сме я проучили, преди да разберем какво всъщност имаме.“
Възможностите пред Украйна са реални: около 80% от територията, засегната от наводнението, попада в рамките на защитени територии – включително зони от европейската мрежа „Изумруд“. За страната, която търси път към Европейския съюз, защитата на Великий Луг би могла да бъде символ на ангажимент към устойчиво бъдеще.
Гласът на бъдещето
Kakhovka hydroelectric power station dam after the russia's blowup from a bird's eye view.
— EMPR.media (@EuromaidanPR) June 19, 2025
Just look at the scale of a disastrous catastrophe most western media avoided to even mention about.
Video: stasentiy_semenov. pic.twitter.com/lyl9ipPs9o
„Това е нашият биокултурен суверенитет,“ заявява Василюк. „Тук е заложена не само природата, но и нашата идентичност, независимост и визия за това каква нация искаме да бъдем.“
Днес, докато птици гнездят в тръстиките, а риби хвърлят хайвера си по бреговете, не докосвани от десетилетия, Великий Луг отново се превръща в жив пейзаж. Един естествен експеримент в реално време, който напомня, че животът намира път – дори след разрушение.
„От научна гледна точка, това е рядка възможност – да наблюдаваме как една екосистема се възстановява сама,“ заключава Шумилова. „И все още не знаем докъде може да стигне.
