Под претъпканите улици и светините в стария Йерусалим стотици хора се нижат през тунели, средновековни сводести крипти и римски канали в бързо растящ подземен град, невидим от улиците над него.
На улично ниво Старият град, ограден със стена, е оживен и непокорен анклав с предимно ислямски пейзаж и население, което е основно арабско.
Подземният Йерусалим е различен.
Тук шумът е приглушен, жестокото близкоизточно слънце изчезва, а светлината идва от флуоресцентни крушки. Носи се мирис на почва и плесен, а географията напомня на еврейски град, съществувал преди 2000 години.
Археологическите разкопки под оспорвания Стар град са изключително чувствителен въпрос.
За Израел тунелите са доказателство за дълбочината на еврейските корени тук и това ги превърна в една от главните туристически атракции на Йерусалим.
Броят на посетителите, предимно евреи и християни, се увеличи значително през последните години до над милион души през 2010 г.
Мнозина палестинци обаче, които отхвърлят суверенитета на Израел над града, ги възприемат като заплаха за собствените си претенции към Йерусалим. А някои критици казват, че се акцентира прекалено върху еврейската история.
Нова подземна връзка ще бъде открита до два месеца и
тогава ще има над два километра алеи под града.
Служители казват, че се работи по най-малко още един голям проект. Съвсем скоро всеки, на когото това би се харесало, ще може да прекара голяма част от времето си в Йерусалим, без да вижда небето.
Една сутрин човек, носещ уреди за наблюдение, премина по каменния път отпреди две хиляди години, спря се на ръба на един отвор и изчезна под земята.
В многоетажния лабиринт от стаи и коридори под мюсюлманския квартал работници разчистваха руините и монтираха стоманени скоби, за да подсилят ронещите се 700-годишни арки от времето на мамелюците.
Група френски туристи се появиха изпод земята от тъмен коридор, в който бяха навлезли час по-рано от еврейския квартал, и откриха, че се намират сред арабски магазини на Виа Долороса - пътят, по който Исус е минал до мястото на разпятието.
На юг от Стария град посетителите в Йерусалим могат да влязат в
тунел, издълбан в скалата от юдейски цар преди 2500 години,
и да нагазят във вода до коленете под арабския квартал Силуан.
Нов проход ще бъде отворен наблизо това лято - канал, за който се смята, че е бил използван от еврейски бунтовници, бягащи от римските легиони, които разрушили Храма в Йерусалим през 70 г. след Христа.
Каналът води нагоре под стените на Стария град, преди да изведе посетителите на дневна светлина близо до правоъгълно ограждение, където някога се е намирал храмът, а сега са разположени джамията Ал-Акса и Куполът на скалата с позлатеното кубе.
Оттук е кратък пътят до трети проход - тунела на Западната стена, който продължава на север от еврейската светиня покрай камъни, издялани от работници на цар Ирод, и древна система за водоснабдяване.
Посетителите излизат близо до входа на древна каменна кариера, наречена Пещерата на Седекия, която се спуска под мюсюлманския квартал.
Следващият голям проект, според Израелската служба за антиките, ще следва маршрута на една от главните улици от римсковреме в града под площада за молитви на Западната стена. Този път, който е планиран да бъде завършен до три години, ще бъде свързан с тунела от Западната стена.
Разкопките и притокът на туристи стават на фона на дълбоко недоверие
между израелските евреи и палестинските мюсюлмани, които са подозрителни към всеки ход на правителството в Стария град и особено около комплекса на Ал-Акса, третата светиня на исляма.
Евреите го наричат Храмовия хълм - място на два разрушени храма и център на еврейската вяра от три хилядолетия. Страховете на мюсюлманите са водели преди до насилие.
Откриването на нов изход към тунела на Западната стена през 1996 г. предизвика слухове сред палестинците, че целта на Израел била да повреди джамиите. Десетки хора бяха убити в последвалите бунтове. През последните години обаче работата продължава без инциденти.
Съобразявайки, че комплексът може да предизвика катастрофален конфликт, Израел възприе политика там да не се правят разкопки. Според израелския историк Гершом Горенберг
"да се копае под Храмовия хълм е все едно да се опитваме да разберем как работи ръчна граната, като изтеглим скобата и погледнем вътре".
Въпреки израелските уверения обаче продължават да се носят слухове, че разкопките нарушават физическата стабилност на ислямските светини.
"Смятам, че израелците копаят тунели под джамиите", каза Надже Брекат, служител във Вакъфа, мюсюлмански религиозна институция, която управлява комплекса при пълен контрол на Израел върху сигурността.
Самир Абу Лейл, друг служител в институцията, каза, че чул удари от чук същата сутрин под офисите на Вакъфа в сграда от времето на мамелюците, която е точно до светинята и точно над тунела на Западната стена. Той добави, че е подал оплакване в полицията.
Ако е въобще е имало разкопки на хълма, сочат израелски археолози, те са направени от самия Вакъф. През 90-те години
Вакъфът открива нов вход към подземно място за молитви и изхвърля камиони с натрошени камъни извън Стария град. Това предизвиква гнева на учени, които твърдят, че безценни артефактиса били разрушени.
Израелска правителствена служба издаде доклад този месец, според който строителните работи на Вакъфа в комплекса през последните години са извършени без контрол и са повредили антики.
Въпросът е смятан за толкова чувствителен, че подробностите от доклада са държани в тайна. Някои израелци, неодобряващи тунелите, отбелязват преувеличения според тях акцент върху еврейската история.
"Тунелите казват: Ние бяхме тук преди 2000 г. и сега сме отново тук, ето го доказателството",
каза Йонатан Мизрачи, израелски археолог. "Да живееш тук означава да признаеш, че и други истории съществуват успоредно с нашата".
Ювал Барух, археолог от Службата по антиките, който отговаряза Йерусалим, казва, че неговите служители се стремят да запазят ценни находки от всички исторически периоди на града.
"Този град предизвиква интереса на най-малко половината човечество и ние ще продължим да разкриваме миналото по възможно най-професионалния начин", каза той.
