К огато през януари 2025-а година Доналд Тръмп встъпи в длъжност, на инаугурацията му във Вашингтон дойдоха негови почитатели от цял свят, сред които президентът на Аржентина Хавиер Милей и италианската министър-председателка Джорджия Мелони. Ултрадесни опозиционни политици като Найджъл Фараж от Обединеното кралство също бяха сред поканените, както и представителите на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АзГ), съобщи Deutsche Welle.
Радикалната десница използва повода във Вашингтон, за да се обвърже още по-тясно в обща глобална мрежа. В навечерието на инаугурацията бившият главен идеолог на Тръмп Стив Банън, синът на бившия бразилски президент Жаир Болсонаро, депутати от АзГ и множество инфлуенсъри се срещнаха, за да обменят идеи.
Ставаме свидетели на един феномен: точно Доналд Тръмп с неговата програма "Америка на първо място" се превърна в магнит за ултранационалистите по целия свят, макар немалко от тях да са настроени антиамерикански. Но този глобален съюз на антиглобалистите е парадокс само на пръв поглед.
Срещу миграцията и модерното общество
"Това, което свързва тези мрежи, е техният национализъм, традиционният образ на семейството, антиглобализмът и отхвърлянето на миграцията", казва в интервю за ДВ професорката по социология Катрин Фанген от университета в Осло. Фанген е авторитетна експертка по транснационалните мрежи на радикалната десница.
"Целта на тези мрежи не е само борбата за повече политическо влияние. Крайната им цел е пренареждане на глобалния идеологически световен ред - те се борят за национализъм и социален консерватизъм и срещу либералната демокрация."
При това радикалните десни бързо се учат едни от други. Стратегиите и успехите в една страна веднага се възприемат от други движения, изтъква политологът Томас Гревен от Свободния университет в Берлин. Той смята, че степента на мрежово взаимодействие на радикалната десница е исторически безпрецедентна.
Грвене описва тактиките в книгата си "Международната мрежа на радикалната десница": "Стратегията на Банън например за "заливане с помия" ("Flooding the Zone with Shit") е много успешна в международен план: с други думи, политическият опонент е замерян постоянно с провокации, лъжи и враждебност", обяснява Гревен в интервю за ДВ. "Тази комуникационна стратегия сега се използва от радикалните десни играчи навсякъде", допълва експертът.
Отношението им към демокрацията е като към инструмент: тя им е необходима, за да се доберат до властта. "Фокусът е върху това да се каже - който е бил избран, трябва да може да управлява без пречки", посочва още Гревен. Той нарича това "хипермажоритарна демокрация", т.е. демокрация, която е ориентирана изключително към предполагаемите мнозинства: "Виктор Орбан например се изправя и казва: "Аз бях избран с ясен мандат да не допусна миграцията в Унгария и не искам европейските институции, съдилищата, съпротивата на гражданското общество или каквито и да било финансирани от чужбина медии да ми пречат да управлявам".
Противоречието и компромисът са анатема. "Протагонистите на радикалната десница са обезпокоени от факта, че има твърде много пречки пред волята на мнозинството поради нарастващата регулация, бюрократизация и наднационализация. А тази воля на мнозинството се предполага, че ще бъде наложена в една свръхмажоритарна или нелиберална демокрация."
Финансова подкрепа и от държавата
Радикалната десница разполага с много пари за своята идеологическа борба. В САЩ най-известните дарители са Илон Мъск и братята Кох - милиардери предприемачи, които подкрепят идеологическата борба. Ролята на технологичния милиардер Мъск пък не е само финансова - самият той е играч в радикалната десница. В своята платформа X той се възхищава на "Алтернатива за Германия", подкрепя радикалната десница във Великобритания и се обявява против либералните партии.
Десните мрежи обаче получават подкрепа не само от частни дарители. Русия и Китай също са многократно критикувани, че ги подхранват с цел дестабилизиране на либералните общества.
Въпреки това радикалната десница не се отказва и от парите на тези, които е обявила за свои врагове - Европейския съюз и либералните демокрации. В Германия например омразната либерална държава е най-важният донор на AзГ: през 2021-а година около 45 процента от приходите на партията са дошли от държавната хазна - над десет милиона евро. Това е така, защото в партийната демокрация държавата поддържа работата на партиите, а финансовата подкрепа нараства реципрочно на успеха.
"Това дава възможност на радикалните десни партии да разширяват обхвата си. Освен това Европейският парламент например им предлага и възможност за международно сътрудничество, включително допълнителни средства, които обезпечават техните мрежи", отбелязва Катрин Фанген от университета в Осло.
В началото на 2025-а година стратегията на радикалните десни мрежи изглежда дава резултати: в САЩ Доналд Тръмп бе преизбран, а десните популистки партии продължават да увеличават подкрепата си в страни като Германия, Франция, Обединеното кралство и Австрия. Дали подемът им може да бъде спрян?
Политологът Томас Гревен казва "не", тъй като много от радикалните десни партии са се възползвали от факта, че никога не им се е налагало да управляват сами и нямат трудности да бъдат в опозиция. А успехът им прикрива множеството пукнатини в организации и движения, които само на повърхността изглеждат здраво обединени, обяснява ученият.
Гревен е убеден: "Ако съдържателните различия сред базата и неудовлетвореността на избирателите като цяло се обединят, успехът може и да се обърне. Но за това има една предпоставка: демократичните институции трябва да функционират".
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
