А мериканският войник Джордж Лейтман стига до Германия през пролетта на 1945 и преживява там шокиращи неща. "Германците убиваха дори собствените си деца", казва той за едно престъпление, което го изпълва с ужас и до днес, съобщи Deutsche Welle.
Когато Джордж Лейтман пристига за първи път в Германия, той е само на 19 години. Това става през пролетта на 1945 г., малко преди края на войната в Европа. Войниците на САЩ, Великобритания и на Червената армия настъпват по всички фронтове, за да освободят Европа от престъпленията на националсоциалистите, водени от Адолф Хитлер.
Когато Лейтман и другарите му от сапьорен батальон на Шеста американска армия стъпват на германска земя, войната все още бушува. Ситуацията в селата на Южна Германия е хаотична. „Фронтовата линия беше изключително подвижна“, спомня си той. През последните месеци на войната Вермахтът и СС се борят фанатично, за да запазят отиващия си нацистки режим. Лейтман преживява много от ужасите на войната, за които си спомня и до днес.
Една гледка, която той никога няма да забрави
„Пристигнахме в едно предградие“, спомня си той почти 80 години по-късно. "Там имаше 15-20 деца – все момчета. Бяха на по 10-12 години и всички до едно обесени. Почуках на най-близката врата и попитах какво се е случило“, спомня си Лейтман. Местни хора му разказали, че децата са били убити от страховитите Вафен СС (военното подразделение на СС).
"Явно са събрали всички деца в селото, връчили са им по един противотанков гранатомет и са им заповядали да стрелят, щом се появи първият американски танк. Но при вида на танковете, децата са се разбягали", казва Лейтман пред ДВ.
"Ден по-късно есесовците се върнали, събрали отново децата и ги обесили на дърветата. Те бяха обесили собствените си деца!", казва американският ветеран. По-късно историците успяват да документират още многобройни престъпления на Вермахта и СС, които са избивали и германски цивилни граждани, отказващи да се бият.
„Започнах да се съмнявам в хуманността“
„Германците избиха милиони хора в Германия и Европа, те избиваха дори собствените си деца, а този образ завинаги се е запечатал в съзнанието ми: как мъртвите тела на децата висят на дърветата и се люлеят от вятъра".
Впечатленията на Джордж Лейтман от войната са го формирали завинаги.
"Образът на децата ме порази толкова силно, че започнах да се съмнявам в хуманността. Започнах да си мисля, че не можеш да се доверяваш напълно дори на самия себе си. Защото в онова, което е мотивирало есесовците в техните действия, не е имало нищо рационално“, казва американският ветеран.
Смущаващ е и фактът, че в десетилетията след края на войната почти всички германски масови убийци и техните помощници отричат собствената си отговорност за войната, отнела живота на над 60 милиона души. Те отричат и това, че са подкрепяли фашистката идеология, разделяла хората на достойни и недостойни за живот. Точно тази идеология води в крайна сметка до масовото унищожение на европейските евреи, синти и роми, както и на множество други хора. Германците са избили, разстреляли или умъртвили с газ близо 1,5 милиона деца - повечето от тях са били евреи.
Семейството на Лейтман също е жертва на Холокоста
Джордж Лейтман е не само американски войник, който се е борил срещу нацистка Германия. Той самият е оцелял от Холокоста. Роден е във Виена, а когато нацистите окупират страната, еврейското му семейство емигрира през 1940 година. Джордж, майка му, баба му и дядо му получават визи за САЩ. Но не и баща му Йозеф, който през 1940 г. заминава за тогавашна Югославия. След това другите от семейството потеглят с кораб за САЩ и Джордж Лейтман така и никога повече не вижда баща си. След войната Джордж прави академична кариера в САЩ - става професор по инженерни науки в елитния американски университет „Бъркли“ в Калифорния и получава многобройни отличия и награди.
Джордж днес живее в дом за възрастни хора в Бъркли - заедно със съпругата си Нанси.
"Често се питам: как е възможно за толкова кратко време да превърнеш толкова образовани хора като германците в нещо толкова ужасяващо", казва Лейтман и добавя: "Всеки път, щом срещнех германци, неизменно се питах дали те или техните родители не носят вина и каква точно е тя".
На 18-годишна възраст Лейтман решава да се запише доброволец в армията на САЩ, той искал да открие баща си или поне да научи повече за съдбата му. Така започва неговата битка срещу германците.
„Истински ад“
"Когато стигнахме до концентрационния лагер Кауферинг близо до Мюнхен, другарите ми бяха ужасени. Бяха отвратени от това, което германците бяха сторили. Тогава отново се запитах къде ли е бил баща ми. Когато гледах освободените хора, все се надявах да го видя отново".
Концентрационният лагер Кауферинг се състоял от единайсет различни лагера – там нацистите депортират 23 000 души, основно източноевропейски евреи, които са били използвани като принудителни работници за германската оръжейна промишленост. Накрая всички те е трябвало да бъдат ликвидирани. Наричали са го изтребление чрез труд.
Когато Джордж Лейтман влиза в освободения лагер през април 1945 г., пред него се разкрива истински „истински ад“ – така един оцелял описва условията в концентрационния лагер. "Навсякъде имаше трупове. Много от тях все още тлееха, защото германците се бяха опитали да ги изгорят. Но тъй като хората бяха само кожа и кости, те не горяха", спомня си ветеранът. И до днес тези картини все още го будят нощем.
„Студенината и безогледността ще се обърнат срещу всички нас"
Днес на мястото на бившия концентрационен лагер е изграден мемориал за Холокоста. На тържествения възпоменателен акт по повод 80-годишнината от освобождението на лагера се чуват и думи на растяща загриженост за бъдещето: включително заради политиката на Доналд Тръмп в САЩ и руската агресивна война срещу Украйна. „Връща се призракът на фашизма – властта на по-силните“, казва в една своя реч виенският историк Флориан Венингер: "Илон Мъск смята, че емпатията е най-голямата слабост на западната цивилизация. Въпреки това ние трябва да останем твърди. Ако социалното поведение, чувството за справедливост и състраданието биват атакувани целенасочено, студенината и безогледното поведение ще се обърнат срещу всички нас".
Джордж Лейтман също е загрижен от процесите в политиката. "Изумително е, че човек като Доналд Тръмп може да стане президент. Обезпокоително е, че големи части от обществото подкрепят фашистки идеи. Винаги, когато вината за нещо е била хвърляна върху цели групи от хора, това е водело до човешки трагедии", казва 99-годишният американски ветеран от войната.
През май Джордж Лейтман навършва 100 години. Въпреки всички трудности той казва, че е имал добър живот: успял е да пътува по света, да създаде семейство и да срещне интересни хора. Как е умрял баща му той научава чак години след края на войната: убит разстрелян е бил от германците в един лагер в Югославия – заедно със стотици други затворници. Само защото е евреин. И до днес Джордж Лейтман се опитва да си представи какви са били последните минути от живота на баща му. Тези мисли никога не го напускат.
