Е вропейската комисия съветва граждани в ЕС да складират достатъчно храна, вода и продукти от първа необходимост за 72 часа, като част от нова европейска стратегия, целяща да увеличи готовността за катастрофални наводнения, пожари, пандемии и военни атаки, предаде The Guardian.
В рамките на представянето на първата си стратегия за готовност, ЕК заяви, че желае да насърчи гражданите да предприемат “проактивни мерки за подготовка за кризи, като разработване на планове за извънредни ситуации на домакинствата и натрупване на основни продукти”.
Стратегията частично се вдъхновява от инициативи в Германия и скандинавските страни, които разпространиха публични информационни брошури и създадоха приложения, съветващи гражданите как да действат в случай на военна атака или друга национална криза.
“Казваме на държавите-членки: 72 часа самодостатъчност е това, което препоръчваме,” заяви пред репортери Хаджа Лахбиб, европейски комисар по готовността и управлението на кризи. Запитана какво трябва да складират гражданите, тя се позова на видео в социалните си медии, в което представя чанта за спешни случаи.
Today, the EU launches its new #Preparedness Strategy.
— Hadja Lahbib (@hadjalahbib) March 26, 2025
“Ready for anything” — this must be our new European way of life. Our motto and #hashtag. pic.twitter.com/fA1z8ZvMDA
Лахбиб е показана във видеото как обсъжда по хумористичен начин своите спешни запаси, включително документи за самоличност във водоустойчива обвивка, консервирана храна, бутилирана вода, кибрит, джобно ножче, пари в брой, карти за игра, лекарства и малко радио.
Стратегията е разработена с цел да осигури по-добра координация и обществена осведоменост в ЕС по отношение на редица потенциални рискове, като екстремни метеорологични условия, влошени от климатичната криза, пандемии, кибератаки и военни нашествия.
“Трябва да се подготвим за мащабни, междусекторни инциденти и кризи, включително възможността за въоръжена агресия, засягаща една или повече държави-членки,” посочва документа.
Комисията също така призовава за общоевропейски ден на готовността с цел повишаване на осведомеността; включване на темата в училищните програми; и за стратегия на ЕС за натрупване на резерви, за да се осигурят адекватни доставки на суровини, убежища, генератори и “потенциално” храна и вода.
Въпреки че ЕС няма правомощия върху цивилни или военни служби, той е изигравал голяма роля в реакцията при кризи след пандемията от COVID-19, която доведе до безпрецедентни съвместни покупки на ваксини и медицинско оборудване. Сега Комисията иска да разшири тези усилия, след като доклад на бившия финландски президент Саули Нийнистьо от миналата година установи, че няма “ясен план” за това какво ще предприеме ЕС “в случай на въоръжена агресия срещу държава-членка”. Нийнистьо, специален съветник на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, заяви, че ЕС е по-добре подготвен да се справя с кризи и бедствия, отколкото преди пет години, но се нуждае от промяна в мисленето и повече планиране за предвиждане на бъдещи кризи.
Очаква се, че тези планове ще предизвикат смесени реакции от страна на държавите-членки на ЕС, които възприемат заплахите по различен начин. Миналата седмица Европейската комисия ребрандира своите планове за военни разходи “Readiness 2030”, вместо “Rearm Europe”, след оплаквания от лидерите на Италия и Испания, които твърдяха, че използваният език може да отчужди хората.
За разлика от това, страните от Северна Европа са водещи в планирането на извънредни ситуации. Шведските власти препоръчват да се поддържа у дома добро снабдяване с вода, енергийно богата храна, одеяла и алтернативно отопление, както и да се инвестира в радио, захранвано с батерии. Норвегия съветва гражданите да се запасят с важни лекарства, включително йодни таблетки в случай на ядрен инцидент. Германските домакинства бяха призовани да адаптират собствените си изби, гаражи или складови помещения за използване като бункери, докато строителите на нови домове ще бъдат задължени да включат безопасни убежища – нещо, което вече е в сила в Полша.
Роксана Минзату, вицепрезидент на Комисията, отговори на обвиненията за всяване на страх, оприличавайки готовността на сключване на застраховка срещу злополука: “Това не означава много повече от факта, че искате да сте подготвени и искате да сведете до минимум щетите, разходите и страданието, през които може да преминете.” Минзату, която призна, че не е имала тридневен запас, посочвайки мобилния си начин на живот като причина, заяви, че усещането за безопасност е дало на хората чувство, че “няма да се случи с нас”, въпреки че е била свидетел на катастрофални горски пожари в Гърция или наводнения в Испания. “Аз съм добър пример за това какво трябва да направим,” каза тя.
Лахбиб, която заяви, че има своите 72-часови припаси, включително съставки за паста alla puttanesca, обясни, че зависи от държавите-членки да определят какво е необходимо “въз основа на геополитическата и геостратегическата ситуация, в която се намират”.
Белгийският комисар отбеляза, че във Финландия младите хора са били обучавани как да боравят с оръжие, но “не мисля, че това е нещо, което бихте имали тук, в Белгия или Франция, поне не веднага. Различава се в различните страни, но можем да се учим един от друг.”
Стратегията беше публикувана ден след като Министерството на отбраната на Дания обяви, че ще въведе военна служба за жените. Жените, които навършат 18 години след 1 юли 2025 г., може да бъдат задължени да участват в годишно гласуване от следващата година, за да се определи дали трябва да изпълняват задължителна военна служба, което вече се изисква от мъжете.
