С лед пълномащабното нахлуване на Русия, един от първите начини, по които Западът подкрепи Украйна, беше като ѝ осигури де факто достъп до единния пазар на Европейския съюз. По този начин ЕС стимулира така необходимия паричен поток и помогна на украинските компании да оцелеят през бруталните години на война. Това посочва Габриелиус Ландсбергис за Politico.
Габриелиус Ландсбергис е член на Европейския съвет за външна политика. Бил е министър на външните работи на Литва в периода 2020 – 2024 г.
И въпреки че военните действия продължават, тази извънредна мярка бе отменена на 6 юни 2025 г. Украинските предприятия сега са заплашени от загуби за милиарди.
С цел да смекчи удара, Европейската комисия предложи квоти, които са по-щедри от предвоенните. Но в Европа се чуват гласове против и тази мярка: под натиска на фермери, настояващи за защита от украински внос, министрите на земеделието на България, Унгария, Полша и Словакия излязоха с обща декларация, в която призоваха Комисията да се откаже от удължаването на свободния търговски режим с Украйна и настояха за връщане към предвоенните нива на протекционизъм, коментира авторът.
Ако бъде приложено, това предложение би означавало краткосрочно запазване на по-високи ценови нива за някои култури, както и възможност съответните правителства да се представят като герои в борбата срещу "несправедливия Брюксел". Разбира се, напълно разбирам защо политиците на национално ниво реагират на исканията на фермерите си, но ми се струва, че именно фермерите ще бъдат тези, които ще загубят най-много, ако исканията им бъдат удовлетворени, посочва Ландсбергис.
Усилията за все по-ясно разграничаване на Украйна като "друга" само ще отслабят способността ѝ да се защитава. А ако Украйна падне, следващият ход на Русия несъмнено ще бъде пагубен за ЕС, особено за фермерите в Източна Европа.
Помислете само: ако руският президент Владимир Путин нападне източните части на ЕС, фермерите ще бъдат първите, чийто живот ще бъде разрушен, чиято собственост ще бъде отнета. Те са най-близо до границата, а пътищата към големите градове минават през земите им.
On the plight of the unbombed farmers of Eastern Europe https://t.co/V1ZozMTU5u
— Raffaele La Ciura (@LaCiuraRaffaele) July 28, 2025
Нека не забравяме, че в първите дни на войната именно украинските фермери вадеха разбити танкове от нивите си. А погледнете в какво състояние са днес фермите в Донбас:
- бомбардирани,
- замърсени,
- отровени,
- наводнени,
- покрити с оптични кабели от дронове,
- лишени от дървета и дива природа,
- осеяни с мини и заплашени да бъдат предадени на Кремъл "в името на мира".
Ако бях фермер, бих счел всяка война в радиус от 1000 километра за пряко свързана с оцеляването на моето семейство и бизнес. И бих настоял правителството ми да направи всичко възможно, за да финансира и въоръжи защитниците, посочва Габриелиус Ландсбергис.
Гражданите в градовете от своя страна може да смятат, че е достатъчно да се грижат за отбраната на собствената си страна и да се фокусират върху спиране на враговете по действителните граници. Разбирам тази нагласа, особено ако тази граница е отдалечена и осигурява психологическа буферна зона. Освен това, градовете традиционно се превръщат в крепости по време на война, защитавайки хората, които бягат от плячкосаните полета.
От това логично следва, че фермерите биха искали да подкрепят украинските защитници възможно най-много, за да бъдат спрени танковете на Путин на стотици километри, а не на стотици метри разстояние. Предполагам, че никой не иска да остане в село и да чака собствената си армия да го спаси от това да се превърне в следващата Буча, твърди авторът.
И все пак, това е в основата на теорията "това не е нашата война", че трябва да се реагира на агресията чак когато е твърде късно да бъде спряна, т.е. след като вече е започнала. А когато агресията започне, тя обикновено удря първо фермерите в нападнатата страна, дори ако тяхното правителство е похарчило много за отбрана.
За да защити "всеки сантиметър" от земеделските си земи, една държава трябва да проектира мощ далеч отвъд границите си, най-вероятно с помощта на мрежа от верни съюзници, а не да чака да види "бялото в очите на врага". Това, от което най-много се нуждаят фермерите в България, Унгария, Полша и Словакия, е голяма военна сила, която да се бие и умира за тях на стотици километри на изток, за да не бъдат техните собствени ферми превърнати във фронтова зона от войната, смята Ландсбергис.
И какъв късмет само! Именно това вече имат - в лицето на Украйна. Затова може би Комисията трябва да се запита защо тези фермери биха действали срещу щедрите доставчици на тяхната сигурност?
Едно особено възмутително твърдение на земеделските министри е, че украинските продукти трябва да бъдат държани извън ЕС в защита на интересите на "фронтовите държави членки". Като литовец съм съгласен, че интересите на "фронтовите държави" трябва да се приоритизират, но мисля, че те са повече от четири. Също така бих казал, че националните интереси на всички "фронтови" страни са сходни. Ние, повече от всеки друг, ще спечелим от най-бързата възможна победа на Украйна и последващото укрепване на международния ред, който позволява на нашите малки нации да съществуват в мир, посочва Габриелиус Ландсбергис.
Освен това простият факт е, че нито една от тези страни все още не е "фронтова" - засега.
Не бива да крадем славата на онези, които реално водят битките. Украйна е единствената истинска фронтова държава, и ако Путин не бъде спрян там, има голяма вероятност да продължи другаде - макар и най-вероятно не в нито една от четирите страни, които сега претендират за етикета "фронтова". Според най-надеждните оценки, моята страна има много по-голяма вероятност да стане фронтова държава, отколкото например Унгария.
Затова бих искал да изразя своята силна солидарност със съдбата на необстрелваните фермери от България, Унгария, Полша и Словакия. Искам да помогна за защитата на техните бизнеси от фалит. Моите интереси съвпадат с техните. Изправени сме пред един и същи враг. И не искам да ги видя да съжаляват, че са дали приоритет на краткосрочните приходи пред средносрочното си оцеляване.
Според мен, по-разумното решение за фермерите, и за всички останали, е Украйна да бъде приета в ЕС и да бъде третирана като приятел и равностоен партньор, а не да бъде отхвърляна като външен елемент.
Фермерите, напълно основателно, настояват за гаранции и компенсации, за да се осигури плавен преход към взаимно изгоден резултат. И напълно подкрепям това. Но и съм сигурен, че Комисията го знае, ефективният и справедлив начин да се постигне това е чрез приемането на Украйна като пълноправен член на ЕС, категоричен е Ландсбергис.
Освен че това ще предостави готова рамка за преговори, не би ли било и огромно предимство за националната сигурност да имаме Украйна напълно интегрирана и на наша страна? Не искат ли фермерите от Източна Европа възможно най-близък съюз със страната, която държи московците далеч от земята им? Не би ли било по-разумно да настояват пред правителствата си да ускорят преговорите за присъединяване и да изпратят още боеприпаси?
Да се приеме Украйна не означава да се доближи войната до ЕС, означава да се изнесе европейската тежест и финансова мощ на източната фронтова линия, да се подкрепят онези, които защитават нашите язовири от взривяване, да се държат ужасите на войната далеч от нас и да се помогне за това нито една страна на източния фланг да не се превърне във фронтова държава.
Ако необстрелваните фермери от Източна Европа изберат да защитават по-слаба Украйна, рискуват да се превърнат в пуйки, пише Ландсбергис.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
