Д нес, на 10 декември се отбелязва Световният ден за правата на човека. Всеобщата декларация за правата на човека е приета на този ден през 1948 г.
Това на практика е неформалната конституция на човечеството и се определя като обща мярка, към постигането на която трябва да се стремят всички народи и държави, така че всеки човек и всеки орган на обществото, чрез просвета и образование, да съдействат за зачитане на тези права и свободи и чрез последователни национални и международни мерки да осигурят тяхното всеобщо и ефективно признаване и спазване.
ООН е приела шест договора за основните човешки права: Международен договор за гражданските и политическите права; Международен договор за икономическите, социалните и културните права; Договор срещу насилието; Договор за превенция на расовата дискриминация; Договор за превенция на дискриминацията на жените; Договор за правата на децата.
Според Всеобщата декларация за правата на човека всички хора са с равни права по рождение и са еднакво свободни. В тази връзка не може да има дискриминация по признаците пол, раса, цвят, религия, език, възраст, характер, мислене, национална или общностна принадлежност, материално положение.
В наши дни правата на човека се групират в три категории. Първата включва сигурност на живота и собствеността, свобода на религиозните и етичните възгледи, свобода на мисълта и възгледите, политически права. Във втората влизат правото на труд, на справедливо и равнопоставено заплащане, зачитане на честта и достойнството, социални права. А в третата са правото на живот в чиста среда с оглед на технологичното развитие, правото на защита на тайната на личния живот с оглед на достъпността на данните в интернет, свобода в областта на изкуството и науката, потребителски права, право на защита от постиженията в областта на медицината и биологията.
В ЕС основните права са гарантирани на национално равнище от конституционните системи на страните членки, а на европейско равнище от Хартата на основните права на Европейския съюз, приета през 2000 г. Всички институции на ЕС – Комисията, Парламентът и Съветът – играят роля в защитата на човешките права.
Огромен проблем в глобален мащаб в момента е това, че повечето мюсюлмански страни не признават основните човешки права, тъй като те противоречат на шериата.
Още при обсъждането на Всеобщата декларация за правата на човека през 1948 г. делегацията на Саудитска Арабия не гласува за нейното приемане.
Мотивът е, че документът „се основана в голяма степен на западните концепции за култура, които често се разминават с концепциите за култура на източните държави”.
