Страната Най

Да се построи най-високата сграда в света и изкуствен остров във формата на палма не е достатъчно. Да се добавят копия на Лувъра и Гугенхайм и джамия с 28 вида мрамор... Какво ще излезе от тази смесица?

Не е трудно да срещнеш по-възрастни араби, които още помнят рибарските селца и лова на перли. Описвайки Персийския залив, пътешествениците са цитирали стиховете на френския романтик Алфонс Ламартин от "Пътуване из Ориента".

Перлите дали богатство и власт на семейство Ал Нахаян, от което произхожда управляващият днес шейх на Абу Даби.

Но истинските пари потекли едва, когато през 1950 г. тук открили петрол. С него шейх Заид решил да догони света в модернизацията.

От вездесъщите камили е останал само спомен: черният обръч (агал) върху традиционната кърпа на главата (гхутра) напомня за дебелото въже на камиларите; спящият пътник веднага се буди, ако камилата побегне към пустинята.

Гхутра или кефия носи, разбира се, и Султан бин Насър Али Сууайди, управителят на Централната банка на Обединените арабски емирства (седемте емирства, обединили се през 1971 г. във федерация, в която най-големи и най-важни са Абу Даби и Дубай).

"53 общи банки и 45 инвестиционни, резерв от 450 млрд. долара, това е повече, отколкото например цялата турска банкова система". Турция има 90 млн. население, емирствата - 5 милиона, казва управителят.

Надпревара към лукса

Тя личи отдалеч. Ако времето е хубаво, от 95 километра разстояние се вижда най-високата сграда в света - Бурдж Халифа, два пъти по-висока от Емпайър стейт билдинг в Манхатън.

Кулата се вие нагоре като спирала от минарета, което в исляма символизира издигането към небесата. Потокът от туристи срещу 100 дирхама на човек (около 19 долара), също като в Мека, се носи с асансьорите нагоре, към 124-ия етаж, откъдето се вижда друго, много показвано чудо на архитектурата: Кулата на арабите - седемзвезден луксозен хотел  във формата на платноходка. Изглежда толкова малък.

Казват обаче, че една трета от открития през януари 2010 г. "Бурдж Халифа" (хотели, апартаменти, клубове, ресторанти, разположеният най-високо плувен басейн на 76-ия етаж) е празна.

В Дубай строителните кранове са замрели, а в изграждания нов център "Бизнес бей" дори са махнати.

"Прекалихте с инвестициите, така ли?", питам управителя. "Няма страшно, икономиката е добре" - отговаря той.

Шейхът на Абу Даби помогна на Дубай, натрупал дългове от над 10 млрд. долара. Но строителството на нови резиденции върху изкуствените острови - като прочутия Палма Джумейра, където си купиха апартаменти големи знаменитости - бе спряно.

Преди няколко седмици обаче бе открит най-големият развлекателен парк в света (в емирствата всичко трябва да е е най-голямото) - на остров Яс. Любителите на Формула 1 помнят състезанието на пистата "Яс Марина", свързана с пътническо и яхтено пристанище.

Блестящите червени коли и снежнобелите платна се виждат не само от панорамните тераси, но и от един от хотелите, построен над пистата, сякаш я прекрачва. Струвал е стотици милиони.

"Кога ще се върне тази инвестиция?" "Не се занимавам с този проблем", отговаря ми Пол Куин, шеф на международни медии.

Изобщо не става дума за това. Състезателна писта от такава класа е витрина,  презентация на страната и на луксозния начин на живот, нещо, което ще формира имиджа на емирствата пред света.

Островът Яс, четем в рекламната брошура, ще бъде единственото място в света, където арабската пустиня е свързана с морски традиции, комбинация от духа на Флорида и елегантността на Монте Карло. Както и на стила и пейзажа на Италия.

Фирмата "Ферари"  отвори близко до пистата "Яс Марина" развлекателен парк (200 хил. кв. м площ под покрив, хвалят се, че това е най-обширният покрит парк в света с влакче на ужасите, имитиращо преминаване по пистата на Формула 1 и други атракции).

Парк на "Ферари" не в Италия, а край Персийския залив? Нищо чудно, тук има повече луксозни коли, отколкото в Рим или Милано. Състезанията на пистата "Яс Марина" гледат на място 43 хил. зрители, най-издръжливите (и най-заможните) могат да се запишат да покарат на пистата под наблюдение на инструктор, естествено, не по време на състезание.

"Горе-долу една четвърт от гостите са от чужбина. Три четвърти са местни. Пистата ще живее и просперира благодарение на местните любители на бързите коли", казва Пол, енергичен британец, влюбен в автомобилите и в състезанията, който работи в ОАЕ по договор с министерството на развитието.

Най-добрият спортно-пропаганден бизнес се прави от самото правителство. Такива са плановете. Дали те взимат предвид и риска арабското общество да стане "по-западно"? Скоро ще се върнем на този въпрос.

Кюлчета злато като сладкиши

Емирствата несъмнено се борят за туристи от цял свят, които - както се вижда - явно изобщо не са чували за икономическата криза в Европа и в Америка.

Авиолиниите на Дубай и Абу Даби имат намерение през следващите 10 години да назначат на работа още 79 хил. души, хвърляйки в ужас директорите на по-старите авиолинии.

Личи си, че има план за привличане на туристи. На самия бряг на морето се вдигат нови хотели и офисни сгради: петролът вече носи само 25% от националния доход.

И това не са хотели за масовите туристи, които обикалят света с раница на гърба. Тези туристи дори не припарват до Двореца на емирствата (президентския дворец), който изглежда като от "Приказките от 1001 нощ".

Кой може да си позволи хиляда нощи, щом едната струва няколко хиляди долара? Но има за какво: позлатен купол, по-голям от купола на катедралата "Сейнт Пол" в Лондон, над хиляда огромни полилея на Сваровски, милиони лампи, златни колони, орнаменти, фонтани и мозайки.

Никъде не липсва злато, а ако ви липсва - достатъчно е да отидете до банкомата: с кредитна карта може да си купите монети, дори кюлчета злато, които падат в чекмедженцето като сладкиши или кутийка безалкохолно от уличните автомати.

Дворецът, както пише в брошурите, е струвал 3 млн. долара.

В мюсюлманския свят ОАЕ са особено явление. В супермаркетите по пет пъти на ден се чуват призивите на мюезина за молитва. Никой не тича към молитвените зали, които са в съседство с щандовете, преливащи от светски дрънкулки.

Алкохол? Заповядайте, само че на отделен щанд. Тишъртите и джинсите се смесват с дългите черни абаи на арабките. Богати жени от близката Саудитска Арабия, където им е забранено да карат кола и където не е редно сами да ходят по улицата, държат колите си на гараж в емирствата и тук се наслаждават на свободата на движение.

Емирствата се гордеят с космополитната си, толерантна атмосфера, включително с толерантността към други религии. Значи ли това, че джинсите с течение на времето ще изместят абаята?

"Изобщо няма такива изгледи. Богата арабка, когато отиде в Париж или Ню Йорк, с удоволствие се облича по европейски. Но в Дубай гордо си слага елегантна и скъпа черна абая, която казва: аз съм от друга социална класа, притежавам този лукс, братовчедите ми са го построили, а вие можете само да го обслужвате", обяснява Магдалена Мугхраби от Палестина.

Халал и спонтанност

Страните от Персийския залив възприемат такава форма на ислямско усърдие, каквато е удобна на елита. Емирите обикновено са по-възрастни и консервативни владетели, привързани към традициите, впрочем, с богатствата си и с дворците си могат да си живеят както им харесва.

Но със сигурност си дават сметка, че просперитетът зависи от отварянето им към света и чуждия капитал.

Как ще е в бъдеще? Две различни култури, две отделни общности?

Да не се подвеждаме по привидното. Обичаите са класов въпрос,а класите тук личат много добре, може би по-контрастно, отколкото в Европа.

Първо, над 80% от населението са обслужващите емирствата наемни работници от Индия, Пакистан, Филипините, както и по-бедните араби, сред тях - много палестинци. Те живят бедно, във всеки случай не могат и да мечтаят за гражданство, което биха могли да получат чак след 30 години живот в емирствата.

А си струва да искаш гражданство: безплатно здравеопазване, безплатен парцел и къща, безплатно училище и висше образование, включително в чужбина.

Несъмнено се води борба за начина на живот на младите жители на емирствата. Те могат да пътуват по света и да се забавляват в нюйоркските дискотеки, но ако сключат брак с чужденец, не могат да разчитат на щедрия сватбен подарък от правителството: горе долу 20 хил. долара.

Затова никак не е ясно дали космополитните обичаи ще надделеят. Животът ще остане много различен, един за богатите, които често пъти безделничат, друг за бедните, седнали на прага на крайпътните магазини  и работилнички.

Въпреки зашеметяващите пари продължава надпреварата за богатството на бъдещето. Емирствата са една от най-младите страни на света (29% населението е на възраст под 15 години).

Въпреки улесненията малко са местните кадри с висше образование: инженери, лекари, мениджъри. Ще дойдат поредните чужденци. Трябва ли да се боят от неприятностите, случили се например на двама британци, арестувани за секс в собствената им хотелска стая. Спасиха се от наказание, защото за щастие си намериха брачното свидетелство.

Не избегна обаче екстрадиране друга двойка, отдала се на същите наслади, отгоре на това пийвайки си, направо от бутилката, на красив пясъчен плаж. Местни коментатори уверяват, че това са изключения. Та нали ОАЕ са домакини на големи световни конгреси и конференции, Дубай организира например Desert Rock Festiwal, на който младите слушат рок и се забавляват без никакви проблеми.

Но не се знае коя мода ще надделее.  Англоезичният всекидневник в Абу Даби "Нешънъл" писа, че все повече хотели в региона се стараят да се нагодят към изискванията на шериата, тоест към кодекса на ислямските закони, и макар че по отношение на хотелиерството - нормите още да не са ясно определени, хотелите не само са декларирали, че няма да предлагат алкохол, а нещо повече.

Щели да цензурират телевизиите от гледна точка на обичаите, в тях няма да има нощни клубове, да определят отделни етажи за мъже и жени, както и всякакъв вид услуги за тях.

Възможно е да разчитат на мюсюлмански туристи. Казват, че схващането за това какво е "халал" (ритуално, правилно, също като кошерното за юдаизма), се разширявало.

Парадоксът на Венера

Емирствата не са само разточителство, лукс, парадиране с блясък и богатство.

Най-амбициозното начинание е островът Саадият, бъдещият остров на музеите, създадени по франчайзинг от нюйоркския Гугенхайм и парижкия Лувър.

В света на изкуството, който отдавна не признава никакви граници, това досега бе невиждано - една страна да купува символ, образ и начин на живот на друга.

Макетът на пустинния Лувър в Персийския залив (с изложбена площ от 24 хил. кв.м) е наистина инсталация като от приказките.

Любопитен парадокс. Както е известно, ислямската традиция не толерира човешки изображения. А първата покупка на новия арабски Лувър (за който с лека ръка владетелят отдели 1 млрд. евро) е картина, на която не просто е изобразена жена, а направо "Къпещата се Венера" на Лагрене.

Как да разбираме предсказанието на владетеля: "Идните поколения ще живеят в свят, много различен от този, с който сме свикнали. При всяко положение трябва сами да се подготвим и да подготвим децата си за този нов свят". Мъдро, но не обяснява много неща.