Ще се завърнат ли в Сирия бежанците

О т септември 2017 г. насам, се заговори за „край на войната в Сирия“, след като между Иран, Русия и Турция бяха подписани няколко споразумения за установяване на зони за деескалация. Една от целите на преговорите в Астана миналата година беше уж да се създадат условия бежанците да се завърнат в страната си. Това, както показва реалността, е различно.

Постепенното овладяване на територии, държани досега от "Ислямска държава" и обявяването на ИД за „разгромена“, беше използвано добре за политическия език. Но тази идея стана основна и за конференциите, които бяха свикани от края на миналата година насам, дискутиращи „връщането на стабилността в Сирия“ и „връщането на бежанците“. Всичко това е особено важна тема и за европейските политици, които се надяват на спиране на бежански поток и прилагат всякакви методи за това.

ООН прие резолюция за 30-дневен мир в Сирия, нова атака рани над 50 души

Турция: Русия и Иран да озаптят сирийския режим в Източна Гута

Стотици хиляди завърнали се – и двойно повече избягали

По данни на Международната организация по миграция, около 715 000 сирийци са успели да се завърнат по домовете си между януари и октомври 2017 година, като повечето от тези хора са вътрешноразселени, а не бежанци в съседни държави. Според същите данни, около 37 000 са разселени повторно.

От друга страна, за същият период, още 1 450 000 души са били разселени във вътрешността на Сирия, повечето от тях идващи от Ракка и Дейр ез Зор. С това общият брой на разселени в рамките на страната става 6,1 милиона. Като се сравнят данните, става ясно, че не можем да говорим за кой знае какъв наплив от хора, успешно завърнали се по домовете си. Тази песимистична картина се допълва и от доклад, публикуван по-рано този месец от няколко хуманитарни организации, според който за всеки завърнал се през изминалата година, трима са принудени да напуснат дома си заради насилие.

Отвъд докладите, има важни детайли, които трябва да бъдат споменати, за да се разбере защо експертите са песимисти относно завръщането на сирийските бежанци.

На първо време, броят на завърнали се бежанци от съседни държави е едва 66 000 души. За сравнение, само при последната офанзива на правителствената армия в провинция Идлиб в началото на годината, над 200 000 души опитаха да пресекат границата с Турция.

Второ, през последната година видяхме, че все повече се затварят вратите в съседните държави, въпреки увеличаващият се брой бежанци. Тук не включваме Европа и САЩ, които прилагат дори военни мерки за спиране на потока. В последно време Турция и Йордания също затвориха границите си – над 300 000 души не бяха допуснати в тези страни. От юни 2016 година, границата между Йордания и Сирия е затворена, след като Аман обяви граничната зона за „военна зона“. Турция пък строи стена, дълга 911 километра, която ще бъде готова най-вероятно до края на тази пролет. Наскоро Турция заяви, че е възможно да се ограничи движението и на онези, които имат легални документи и статут на бежанец. Това би засегнало 2,5 милиона души.

Тревожна е ситуацията в Ливан. Докато границата със Сирия официално е отворена, атибежанските настроения – или по-точно антисирийски – се засилват, благодарение на усилията на местните политици от блока, свързан с Хизбулла.

Трето, има малко информация за това кои са тези 66 000 души, завърнали се „доброволно“ в Сирия от съседни страни и Европа. Има причини да се смята, че мнозина са били насилствено връщани, въпреки ситуацията в Сирия. През септември 2017 година, организацията Human Rights Watch заяви, че сирийски бежанци в ливанския град Арсал, са били принудени да се върнат в Сирия, където част от тях са били арестувани, вместо да бъдат допуснати до домовете им.

Ситуацията в Сирия не предлага сигурност за завръщащи се бежанци

Засега няма сигнали за това, че е сигурно за бежанците да се завърнат, дори ако не включваме заплахите на лидери на проправителствени милиции, че няма да допуснат сирийци да се завърнат по домовете си.

В първата година от сирийския конфликт, за бежанците се говореше като временно явление. В продължение на три години се смяташе, че е въпрос на време милионите бягащи от насилието в страната им, да се върнат и да освободят набързо направените бежански центрове и лагери. Но с ескалацията на военните действия, разселванията не са вече просто временно явление, а тенденция. Последните събития от Източна Гута и Северна Сирия го показват красноречиво. Така например, според руският външен министър Сергей Лавров, в Гута ще бъде приложен същият модел като в Алепо, т.е. ще станем свидетели на повече вътрешни разселвания и оттам по-голяма възможност за нова бежанска вълна.

Провалът на преговорите в Сочи, ескалацията на насилието и избухването на няколко местни конфликти след изтласкването на Ислямска държава означава колапс на споразуменията за зоните за деескалация. Тези събития означават също, че разселванията и бежанските потоци ще се засилят.

Засега не съществува план за доброволно връщане. Карането насила на стотици хиляди сирийци да се завърнат в територия, в която в най-добрия случай е нестабилна, означава повече хора да опитват повторно да минават бежанските пътища и да рискуват живота си. На режима в Сирия също не може да се разчита, както се надяват европейските политици особено като се има предвид агресивното отношение на милициите му спрямо всички избягали.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram