Д ъждовните гори по света често са наричани „белите дробове на Земята“. Те съхраняват милиарди тонове въглерод и играят ключова роля в намаляването на въздействието от климатичните промени. Но с повече от един и половина трилиона дървета е било практически невъзможно досега да се измери с точност колко въглерод реално задържат тези гори, пише ВВС.
Във вторник Европейската космическа агенция (ESA) изстреля първия по рода си спътник, оборудван със специална радарна система, предназначена да надникне през короните и да разкрие какво се крие под листата на тропическите гори. Очаква се сателитът да помогне на учените да оценят още по-точно значението на тропическите гори за въглеродното съхранение и да анализират ефекта от обезлесяването върху климата.
Ракетата излетя от космическия център на ESA във Френска Гвиана и премина над Амазонка – една от ключовите тропически гори, заложени в обхвата на мисията. Наречен с обич „космически чадър“ заради своята гигантска антена с диаметър 12 метра, новият сателит ще използва уникална технология за изпращане на сигнали към повърхността.
„Наистина искаме да разкрием тайните на тези гори. Сега за пръв път можем да погледнем вътре“, коментира след изстрелването проф. Джон Ремедиос, директор на Националния център за наблюдение на Земята и един от създателите на мисията към ESA. Той изтъква, че ще бъде голям напредък „да знаем с голяма точност колко въглерод се съдържа реално в Амазонка, Конго, Индонезия“.
Антената на сателита работи с радар в P-обхват – с много дълга дължина на вълната, което ѝ позволява да прониква дълбоко през горските корони и да „вижда“ клоните и стволовете, скрити под листната маса. „Повечето съвременни космически радари дават отлични изображения на айсберги, но когато гледат гора, виждат само върховете – малките клонки и листа. Те не проникват дълбоко надолу“, обяснява д-р Ралф Корди, ръководител на геонауките в Airbus. „Открихме обаче, че с много по-дълга радарна вълна можем да видим навътре в дърветата и горите“.
Сателитът с тегло 1,2 тона ще използва подход, подобен на компютърна томография (скенер), анализирайки срезове през дърветата при множество преминавания, за да създаде точна картина на количеството дървесен материал – и съответно на съхранявания въглероден диоксид. Досега учените бяха принудени да измерват отделни дървета и да екстраполират резултатите, но това е „огромно предизвикателство“, отбелязва проф. Мат Дисни, експерт по дистанционно наблюдение от Университетския колеж в Лондон. „Настоящото ни разбиране е наистина неравномерно, защото е изключително трудно за измерване. По същество се опитваме да претеглим въглерода, складиран в един и половина трилиона дървета в тропиците. Само сателитите могат да го направят последователно“, казва той.
След старта на сателита, наземните измервания ще продължат, за да калибрират и проверят постъпващите от космоса данни.
Мисията е плод на международно сътрудничество, замислена първоначално от проф. Шон Куеган от Университета в Шефилд и реализирана с инженери от Европа и САЩ. „Това е кулминация на десетилетия иновативна работа в партньорство с водещи експерти от двете страни на Атлантика“, казва Куеган.
Въпреки години на тестове, изстрелването поставя инженерни предизвикателства, особено разгръщането на 12-метровата антена в космоса – „като разпъване на огромен чадър“, посочва д-р Корди. Airbus привлече експерти от американската L3Harris Technologies за работата по сложните разгъваеми системи, за които Европа все още няма натрупан опит.
Очакванията са, че първите карти ще бъдат създадени в рамките на шест месеца от старта, а данните ще се събират за период от пет години. Годишните карти ще показват не само колко въглерод е складиран в тропическите гори, но и как се променя този обем вследствие на обезлесяване.
„Сателитните наблюдения от 50 години с мисии като Landsat дават важни данни, но са силно ограничени от облачността, особено в тропиците. Това означава, че често не виждаме цели участъци от тропическите гори“, отбелязва проф. Дисни. Предимството на Biomass е, че благодарение на по-дългата радарна вълна може да прониква през облаците и осигурява сравними данни от година на година.
Този пробив мотивира учените, работили по проекта повече от две десетилетия. „Вълнуващо е, защото най-после ще можем да отговорим на това как горите действително допринасят за климатичните процеси на планетата – нещо, от което зависи бъдещето на всички нас“, споделя д-р Корди.
