Р уските власти вдигат данъците, макар че бяха обещали да не го правят поне до 2030. От догодина ДДС става 22%. И други ставки нарастват, съобщи Deutsche Welle.
Колко пари ще донесе това на Русия? И какъв ще е ефектът за икономиката и хората?
Данъците в Русия отново се увеличават – от 2026 година ДДС ще се покачи от 20% на 22%. Същевременно кръгът на тези, които ще трябва да го плащат, се разраства.
Макар че още в началото на септември властите отрекоха тази вероятност, увеличаването на данъчната тежест беше очаквано. В условията на спад в цените на нефта и забавяне на икономиката държавата е принудена да търси нови източници на приходи, за да покрива нарасналите военни разходи.
Обичайна практика в Русия
Увеличаването на данъците в Русия вече е обичайна практика. От 2025 година данъкът върху печалбата за компаниите бе увеличен от 20 на 25 процента. Част от организациите, които по-рано се ползваха с опростена система за данъчно облагане, бяха задължени да плащат ДДС. А за гражданите бе въведена многостепенна прогресивна данъчна скала за доходите на физически лица.
При въвеждането на тези промени властите обещаха за известно време – най-малко до 2030 година – да не провеждат нови данъчни реформи. Но опасенията останаха, поради което на чиновниците им се наложи от време на време да напомнят за обещанието си.
Така например през юни министърът на финансите Антон Силуанов заяви, че в правителството са се договорили "да не пипат основните данъците". В началото на септември президентът Владимир Путин подчерта, че доходите в бюджета трябва да растат без "увеличение на данъчната тежест".
Проблемът е, че и без увеличение на данъчната тежест доходите макар да растат, не растат достатъчно бързо, за да покриват нарастващите разходи. По думите на премиера Михаил Мишустин, през 2026 година доходите в бюджета трябва да бъдат 40,3 трилиона рубли, а разходите – 44,9 трилиона. При това положение се очаква бюджетен дефицит от почти 4,6 трилиона рубли.
Колко ще получи държавата от повишаването на ДДС
По преценки на агенция Ройтерс, през 2024 година в Русия ДДС е осигурил 37 процента от бюжетните приходи. Компаниите го плащат при производството и продажбите, но в крайна сметка допълнителното натоварване е за сметка на потребителите – производителите и продавачите прехвърлят допълнителните разходи в цените.
Наред с увеличението на ДДС властите рязко свалят прага на доходите, над който представителите на малкия бизнес ще трябва да плащат този данък – от сегашните 60 милиона рубли годишно прагът е смъкнат до 10 милиона. Освен това е планирана отмяна на облекченията при осигурителните вноски, които важаха за малките и средните фирми в редица сфери. Това означава увеличение на ставката от 15 на 30 процента.
Властите взеха и още едно решение – да увеличат данъчната тежест за букмейкърите. Там ръстът е от 5 на 25 процента върху оборота.
Допълнителните приходи в бюджета от всички тези нововъведения ще са между 2,4 и 2,9 трилиона рубли, е пресметнал инвестиционният експерт Дмитрий Полевой. От тях до 2 трилиона ще постъпят по линия на ДДС, 500-600 милиарда – от отмяната на облекченията за осигурителните вноски, а още 100-300 милиарда – по линия на букмейкърите.
Какви ще са страничните ефекти
Увеличението на ДДС е проинфлационна мярка. При предишното увеличение на този данък през 2019 година с два процента – от 18% на 20%, това е добавило между 0,55 и 0,7 на сто към годишната инфлация. Този път, според прогнозите на Дмитрий Полевой, ефектът може да е между 0,6 и 0,7 процента в последното тримесечие на 2025 (бизнесът ще започне да увеличава цените предварително) и с 0,1 до 0,2 процента през първото тримесечие на 2026.
Ръстът на инфлацията може да попречи на Централната банка да продължи да намалява основната лихва. Откъдето следва, че гражданите ги чака не само ръст на цените, но и по-продължителен период на относително високи ставки по кредитите. Все пак този път поне властите по-откровено говорят за целите на данъчната реформа.
Предишното увеличение на ДДС бе обяснено с необходимостта да се финансират указите на Владимир Путин, предвиждащи увеличение на разходите за образование, здравеопазване и инфраструктура. Но реално разходите за образование нараснаха само номинално, а увеличение на разходите в здравеопазването се наблюдаваше само при пандемията.
Сега министърът на финансите Антон Силуанов говори директно: парите са необходими за отбрана и сигурност, т.е. за продължаването на войната срещу Украйна.
