Т рудно е да си представим свят, в който болестите са се лекували с неща като бързи водни течения или пиявици, но не толкова отдавна това беше реалност. Светът на медицината и разбирането ни за човешкото тяло са в постоянно развитие. Всеки ден се правят нови открития, и преди да се усетите, цигарата, която сте пушили, за да успокоите стомаха си, се оказва, че ви натоварва с рак.
В тази статия разглеждаме някои от ужасяващите неща, които някога са били използвани като лекарства.
Погрешна хидротерапия
Едно време в санаториумите и лудниците стандартното лечение за всички заболявания включва голям воден басейн. Персоналът може да потопи пациента в басейн с ледено студена вода, само за да го извади и да повтори процеса до изнемогване. За онези, които изглеждали особено неподатливи на лечението, лекарите прибягвали до така наречената „изненадваща баня“, при която пациентът застанал на подвижна врата и бил пуснат без предупреждение в леген с ледена вода.
Шест странни и ужасяващи древни медицински процедури
Колкото и сурови да звучат тези лечения, те били вдъхновени от нарастващото убеждение, че психичното здраве е сериозно състояние, което заслужава лечение – иновация за времето си. Макар и погрешна, хидротерапията отбелязала първите предпазливи стъпки на обществото към справяне с психичните заболявания. Колкото и ужасяващи да били методите, те целели намирането на някакъв терапевтичен ефект в ерата преди началото на научното изследване на психологията.
Живак
Използването на живак се смятало за универсално лекарство от различни древни цивилизации, въпреки доказателствата за неговата токсичност. През 16-ти век сифилисът вилнеел и живакът изглеждал като единственото решение. Известен със способността си да убива бактерии, той се прилагал като препарат за изчистване на тялото от болестта – и вероятно от много други неща.
Освен като мехлем, живакът понякога се давал под формата на хапчета или се вдишвал като пара. Страничните ефекти били катастрофални, както може да се очаква при поглъщането или вдишването на един от най-токсичните елементи, познати на човечеството. Те включвали треперене, загуба на памет и смърт. Иронично, живакът може дори да е ускорявал болестта, която се опитвал да лекува, създавайки порочен кръг от отравяне и болест.
Между другото, изразът „луд като шапкар“ произхожда от отравянето с живак, което често засягало шапкарите, използвали живак при производството на филц.
Мляко
През 19-ти век туберкулозата била почти толкова страховита, колкото чумата, и едно от леченията включвало инжектиране на мляко директно във вените. Лекарите вярвали, че млякото – символ на чистота и хранителност – може да ободри кръвта и да подхрани пациентите към здраве отвътре навън.
Не е изненадващо, че млечните трансфузии често предизвиквали шок у пациентите. За някои млякото действало като смъртоносен чужд агент, причинявайки тежки инфекции или смърт в рамките на часове. Практиката била изоставена веднага щом науката за кръвопреливането се подобрила.
Бяс
В свят без ваксини бясът бил много по-сериозно заболяване. След появата на симптомите смъртта била неизбежна, така че лекарите били готови да опитат всичко. Плиний Стари предложи жертвата да се лекува с косъм от заразеното животно, който се изгаря и нанася върху раната от ухапването.
Други средства включвали смесване на смлян черен дроб, мозък и кръв от заразеното животно и консумирането им. Тези подходи произлизали от вярата в симпатичната магия – идеята, че „подобно лекува подобно“.
Прах от мумии
Манията по мумиите в Европа не била само заради очарованието от фараоните – тя се простирала и до техните предполагаеми мистични свойства. От 16-ти век нататък лекарите предписвали прах от мумии за лечение на различни състояния, вярвайки, че нещо толкова древно трябва да притежава мощни лечебни свойства.
Процесът включвал смилането на мумии на фин прах и продажбата му като лечебна добавка. Прахът бил рекламиран като лек за всичко – от мигрена до мускулни болки. Европейците често го смесвали с шоколад за по-приятно изживяване. Когато практиката изчезнала през 18-ти век, хиляди мумии били унищожени – огромна загуба за археологията.
Терапия с мъртъв кит
През 19-ти век в Австралия пациентите с артрит били насърчавани да пълзят вътре в изкорменото тяло на кит и да останат там няколко дни. Вярвало се, че разлагащата се плът на кита отделя газове, които облекчават болките в ставите.
Колкото и ужасяващо да звучи, хората били готови да опитат всичко, за да облекчат хроничната болка, и някои съобщавали за временно облекчение – вероятно поради топлината, а не заради някакви магически свойства. Все пак тази странна терапия показва докъде са били готови да стигнат хората за дори намек за облекчение.
Урина
Римляните приемали личната хигиена сериозно – макар и не винаги по интуитивни начини. Те вярвали, че урината притежава мощни почистващи свойства заради съдържанието на амоняк. Робите събирали урина, която се използвала като вода за уста за избелване на зъбите и като перилен препарат за избелване на дрехи.
Практиката не им изглеждала странна; била толкова рутинна, колкото е миенето на зъби с паста. И не спирали дотук – Плиний Стари и други също препоръчвали изпражнения за различни заболявания. Изненадващо, тази идея не била напълно безпочвена: съвременните фекални трансплантации за здравето на червата се основават на подобна концепция (макар и много по-хигиенична).
Хероин
Когато хероинът бил произведен за първи път през 19-ти век, той бил предлаган като непристрастяща алтернатива на морфина. Лекарите дори го предписвали като средство против кашлица за деца .
Хероинът бил изключително ефективен за успокояване на пациентите, но скоро била открита неговата пристрастяваща природа. Възходът и падението му като лечебен продукт е ярко напомняне колко често медицината преминава от чудодейно лекарство до заплаха в рамките на едно поколение.
Кръвопускане
Практиката на кръвопускането обхващала хиляди години, от древен Египет до модерна Европа. Лекарите използвали пиявици или правели разрези, за да източат „излишната“ кръв, вярвайки, че това възстановява баланса между четирите телесни хумора – кръв, флегма, черна жлъчка и жълта жлъчка.
Кръвопускането се използвало при треска, главоболие и дори психични разстройства. Макар че продължило до 19-ти век, то постепенно изчезнало, когато лекарите осъзнали, че източването на кръв от пациента в повечето случаи било ужасна идея.
Трепанация
Малко древни процедури са толкова тревожни, колкото трепанацията – пробиването или изстъргването на дупки в черепа за лечение на наранявания на главата или психични заболявания. Извършвана без упойка, тя била често срещана в древна Европа и Америките, и изненадващо, много пациенти оцелявали.
Трепанацията продължила векове, докато лекарите се опитвали да лекуват главоболия, епилепсия и други заболявания чрез тази кървава форма на „вентилация“. Докато гледаме назад, лесно е да си помислим, че тези дни са зад нас – но не забравяйте, че днешните най-съвременни лечения може да са утрешният живачен мехлем или терапия с китови трупове.
