Противоречията в Средиземно море удрят ЕС и НАТО
Източник: iStock
2

Е нергийната геополитика, търговската надпревара, териториалните спорове и вътрешните дрязги в НАТО, се сляха в една голяма криза в източните райони на Средиземно море. Напрежението продължава да ескалира постепенно, след като израелското правителство даде зелена светлина на сделката с Гърция и Кипър за изграждане на тръбопровода EastMed. Последните преговори по споразумението бяха през януари и се проведоха на фона на силно противоречие около териториалните води на Либия, която е пряко замесена в газовата надпревара в региона. Одобрението от страна на Израел премахва бюрократичните пречки, които позволяват на страните напреднат с плановете около проекта.

Бъдещия тръбопровод се очаква да пренася до 12 милиарда кубически метра природен газ от израелските и кипърски води към Южна Европа през Гърция. Първите доставки са планирани за 2025 година. В отговор, Турция има планове за свои собствени сондажи в Средиземно море във води, които оспорва с Гърция и Кипър. Европейският съюз разбира се застава зад Кипър и Гърция, а германският външен министър Хайко Маас заяви, че турските действия са „провокация“, която би навредила на двустранните отношения. Но темата е много по-голяма и засяга като цяло ЕС и НАТО.

На 27 ноември миналата година в Истанбул, турският президент Реджеп Ердоган подписа споразумение с лидера на международно признатото либийско правителство в Триполи, Файаз Сераж, което предполага създаването на нови морски граници между двете държави. Турско-либийското споразумение е реакция и на преговорите, които Египет, Израел и Гърция водеха от март 2019 относно съвместния добив на газ. Кипърските териториални води са оспорвани заради неразрешения въпрос със Северен Кипър, признат единствено от Анкара. Турция не беше поканена на съвместните разговори за EastMed и турското правителство направи свои собствени ходове в Средиземно море.

Германци: НАТО умира

Договорките между правителството в Либия и турската администрация обаче засягат зони в Критско море, към които претенции имат Гърция и Кипър. Съвсем скоро, след като турско-либийското споразумение беше обявено в медиите, последва остра реакция от Атина. Скоро се присъединиха и Израел и Египет, които също се чувстват притиснати заради новата икономическа зона, а Атина побърза да изгони представителя на Либия в знак на протест. Не закъсня и показването на сила – в края на миналата година в Средиземно море беше извършено военно учение с участието на Франция, Италия и Кипър. Париж се присъедини към Гърция и в оказването на натиск в ЕС и лобирането в НАТО срещу Турция. Междувременно, Израел предприе преговори и с Турция, за да си подсигури гърба, ако има ескалация.

Огромен скандал на Франция с Турция разтърси НАТО

Преди и по време на срещата на НАТО в Лондон в края на миналата година, Париж ескалира тона срещу Турция, което беше последвано от турска реакция и размяна на заплахи. Отношенията между двете държави ескалираха отново през юни, след като френска фрегата препречи пътя на и турски съд около бреговете на Либия. Париж, който заедно с Атина поведе европейската мисия за спиране на оръжейните доставки в Либия, обвини Анкара, че пренебрегва ембаргото и подпомага военно силите на либийското правителство. Френските критики обаче не предизвикаха реакция, тъй като Франция е също активен участник в либийския конфликт и застана активно зад генерал Халифа Хафтар, чиито сили обсаждаха близо година либийската столица Триполи. За да удари интересите на Турция, Гърция също подкрепи Хафтар и така се присъедини към ОАЕ, Египет, Русия и Саудитска Арабия, които изпращат военна сила и финансова помощ на либийския командир. Тази нова динамика, в която са замесени държави от НАТО, не остава незабелязано в Москва, Пекин и Техеран, които наблюдават отблизо назряващия по-дълбок конфликт.  

Вучич: На Балканите се случва нещо странно

Турско-либийското споразумение от края на 2019 година допълнително отдалечи позициите на либийското правителство и Хафтар. Те воюват за територията на Либия и след намесата на Турция в полза на Триполи, Хафтар беше изтласкан в началото на лятото от Западна Либия. В момента ситуацията е патова и силите на Хафтар и Триполи се намират на няколко километра едни от други около т.нар. „червена линия“ в близост до родния град на Муамар Кадафи, Сирт. Размяната на артилерийски обстрел започна и изстрелите отекват в целия регион, включително на европейския бряг.

Тръбопроводът EastMed ще трябва да прекоси зона, към която претенции имат Турция и Либия, което означава, че не е в съответствие с установената морска граница в споразумението между Анкара и Триполи. То пък беше определено като нелегитимно от още една държава с интереси в района – Египет. Миналият месец египетският парламент одобри разполагането на военна сила с идеята да се бори срещу „терористични групи и милиции“, което е завоалиран начин Кайро да заяви, че ще направи присъствието си в Източна Либия официално след години на активно участие на страната на Хафтар.

За египетския президент Абдел Фатах ел Сиси, правителството в Триполи е нелегитимно и противоречи на регионалните му интереси. През последните месеци имаше видимо раздвижване на военна техника от египетските военни бази в посока на Либия. Това би довело до нова яростна ескалация на конфликта и ще милитаризира още по-дълбоко източното Средиземноморие. Разполагането на сила се прави в координация с Русия. Москва е един от най-активните участници в Либия и яростно подкрепя силите на Хафтар. През последните две години в Източна и Западна Либия бяха разположени части на компанията „Вагнер“, които тренираха и съветваха силите на Хафтар. С намесата на Турция обаче, „Вагнер“ бяха изтласкани от Западна Либия и в момента се прегрупират с помощта на ОАЕ и Египет в бази, в които има участие и Франция. През юли Анкара и Москва направиха няколко опита за преговори относно ситуацията в Либия, но без успех. Кремъл има отношение и към регионалната енергийна надпревара, като наскоро сили на „Вагнер“ и други руски частни компании блокираха наново петролна инфраструктура в Източна и Централна Либия с идеята да притиснат икономически правителството в Триполи. 

Обрат в Либия. Какво се случва

Напрежението в района на Средиземно море има отражение върху НАТО и ЕС. Както стана ясно, Алиансът вече е белязан от сериозни противоречия и външен натиск. Москва изпитва търпението на САЩ и западните държави с акции по периферията на НАТО, включително на Балканите и в Източна Европа. Франция, Гърция, Кипър и Турция би трябвало официална да са в един лагер, но са на два различни бряга относно конфликта в Либия и добива на газ в Средиземно море. САЩ остават до голяма степен встрани от споровете в Либия, което подсили и сраженията в страната заради липса на по-сериозно намеса от страна на международната общност. Остава отворен въпросът как Алиансът ще се справи с вътрешното напрежение и как ще защити разнопосочните интереси на членовете си.

НАТО: Онези, които се опитват да ни разделят, няма да успеят

Все по-голямата криза във външната политика на САЩ, заради политиките на Тръмп, прави Вашингтон несигурен съюзник и това кара останалите западни сили да търсят свои начини да защитят целите и влиянието си. Отделен проблем е липсата на единна и силна европейска външна политика. Либия и кризата в Средиземно море показват явно, че има сериозни разминавания вътре в ЕС относно целите на съюзи дори в съседни региони. Традиционно Германия е считана за най-мощна страна в ЕС, но Берлин няма същата активност, каквато има в момента Париж. Реално Франция е единствената страна членка на ЕС, която има активни интереси в Африка.

Френската армия води европейската мисия в Мали, френски командири тренират силите на няколко африкански държави – французи са и основните европейски съюзници на генерал Халифа Хафтар в битката му срещу либийското правителство. Другата активна европейска държава в тази част на света, е Италия, но нейното участие е далеч по-ограничено от френското, а Рим макар и да подписа споразумение с Гърция относно добива на газ, е заедно с Турция в подкрепата за правителството в Триполи. Важно е да се спомене също, че Еманюел Макрон показва близост с Русия, докато Германия и други европейски държави странят от нормализиране на отношенията, пострадали след анексирането на Крим през 2014. Франция е на една страна с Русия в Либия, което не остава незабелязано. Резултатът е една разединена европейска външна политика, а това се отразява на международната сигурност като цяло.

Получавай безплатно най-горещите новини от Vesti.bg

Коментари 2
Кирилица:
Фонетична
Имате 2000 позволени символа

* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!

2 коментара
 
Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни

Последни

ЕК започна преговори за руската ваксина „Спутник V”

ЕК започна преговори за руската ваксина „Спутник V”

Теми в развитие Преди 39 минути

Руската ваксина показа ефикасност от 92%

Кристиян Дростен

Вирусолог: Има друг коронавирус с потенциал за пандемия

Теми в развитие Преди 1 час

Водещият германски вирусолог Кристиан Дростен смята, че има и друг коронавирус, който е с потенциал да предизвика пандемия. Дори и при най-леки симптоми на настинка си оставайте вкъщи, апелира той

Евгени Диков

Почина членът на ВСС Евгени Диков

Теми в развитие Преди 4 часа

За него да бъдеш магистрат бе не само професия и дълг, но и призвание, пишат от Прокуратурата в съболезнователен адрес

<p>Жена чакала линейка 4 дни, почина в болницата в Сливен</p>

Жена чакала линейка 4 дни, почина в болницата в Сливен

Теми в развитие Преди 4 часа

За случая съобщили роднини на починалата, които са я закарали до болницата с частен автомобил

Зоран Заев

Заев: Македонският и българският народ са братя

Свят Преди 5 часа

Аз като ръководител на правителството поемам ангажимента в името на целия македонски народ прилагането на Договора с България да бъде за пример, казва Зоран Зааев в интервю за БГНЕС

Това е най-ранният симптом на коронавируса

Това е най-ранният симптом на коронавируса

Теми в развитие Преди 5 часа

Този симптом се появява преди загубата на обоняние

Павел Шопов

Скандал в НС, гонят депутат без маска, той отказва да напусне

Теми в развитие Преди 6 часа

Павел Шопов нито си постави маска на лицето, нито напусна зала на парламента

Задържаха мъж за двойното убийство в Шумен

Задържаха мъж за двойното убийство в Шумен

България Преди 6 часа

Мъж и жена бяха открити мъртви в семейна вила

МРЗ става 650 лв., ще плащат компенсации за извънредното положение

МРЗ става 650 лв., ще плащат компенсации за извънредното положение

България Преди 6 часа

Работниците и служителите ще имат право да получат финансова подкрепа

Румен Радев

Президентът наложи вето на Закона за потребителския кредит

България Преди 7 часа

Над 130 адвокати от цялата страна призоваха Радев да наложи вето върху разпоредбата

Михаел Шумахер

Казаха истината за състоянието на Шумахер

Свят Преди 7 часа

Култард: Новините не са добри и положението е много тежко

<p>Книга на Максим Бехар влезе в топ 10 на най-добрите PR книги</p>

Книга на Максим Бехар влезе в топ 10 на най-добрите PR книги в света за всички времена

Любопитно Преди 8 часа

Книгата зае и 6-о място в класацията за PR книгите на 2020 г.

Валери Симеонов

Валери Симеонов: Парковете са огнища на коронавирус

Теми в развитие Преди 8 часа

„Посрещаме мерките срещу пандемията с удовлетворение и неудовлетворение”, заяви лидерът на НФСБ. Вижте какво още каза той

<p>Парламентът прие рамката на държавния бюджет за 2021&nbsp;</p>

Парламентът прие рамката на държавния бюджет за 2021 на второ четене

България Преди 8 часа

По-рано Корнелия Нинова поиска прекратяване на гласуването

<p>Обмислят удължаване на учебната година&nbsp;</p>

Обмислят удължаване на учебната година за учениците от 1 до 6 клас

Теми в развитие Преди 8 часа

Това заяви министърът на образованието Красимир Вълчев

Германският канцлер Ангела Меркел

Кола се вряза в оградата на канцлерството в Берлин (видео)

Свят Преди 9 часа

Шофьорът на автомобила е задържан