Ш ампионът от Формула 1 Ники Лауда преживява ужасяваща катастрофа по време на Гран При на Германия през август 1976 г. Малцина очакват, че ще оцелее — още по-малко, че ще се състезава отново. Но само година по-късно, през 1977 г., Лауда разказва пред BBC как е надмогнал болката, страха и самия себе си, за да остане жив.
Когато Ники Лауда говори пред BBC, лицето му носи отпечатъците от преживяното. По време на Гран При на Германия, той е заклещен в горящите останки на разбитото си „Ферари“ на легендарната писта Нюрбургринг. Обезобразен от пламъците и с частично загубено ухо, австрийският пилот не помни нищо от самата катастрофа.
„Когато претърпях инцидента, сигурно съм получил силен удар по главата и съм изгубил паметта си за… не знам, последните три минути. И за следващите 20 минути след него“, казва той пред BBC година по-късно.
Внимание: Тази статия съдържа описания на тежки наранявания, които може да бъдат обезпокоителни за някои читатели.
Niki Lauda survived a huge crash #OnThisDay at the 1976 #GermanGP. Miraculously, he was back racing six weeks later. pic.twitter.com/BXLUpXWprw
— Formula 1 (@F1) August 1, 2016
- Когато шампионите падат
През 1976 г. Лауда е действащ световен шампион, след като печели титлата година по-рано. Сезонът се очертава като оспорван, а напрежението между него и съперника му — британецът Джеймс Хънт — нараства с всяко състезание. Съперничеството им ще вдъхнови филма „Rush“ на Рон Хауърд от 2013 г., с Даниел Брюл в ролята на Лауда и Крис Хемсуърт като Хънт.
Преди Гран При на Германия, Лауда вече има пет победи и е фаворит за титлата. Но тогавашната Формула 1 е изключително опасен спорт. До 1976 г., 63 пилоти са загинали по време на състезания от Гран При. Средно един или двама умират на всеки сезон.
„Пистите не бяха безопасни — това сега е безспорно“, казва американският пилот Брет Лунгер пред BBC през 2016 г. „През 70-те години парите отиваха за скорост, не за безопасност — нито при болидите, нито по трасетата. А тогава това просто се приемаше за нормално.“
- „Зеленият ад“
Пистата Нюрбургринг е прословуто предизвикателство — дълга, тясна и опасна, виеща се през планините Айфел. Британската състезателна легенда сър Джаки Стюарт я нарича „Зеленият ад“.
„Обиколката беше 14,2 мили, с около 177 завоя“, обяснява Лунгер. „На такава дължина няма как да имаш достатъчно маршали, а в много участъци дори липсваха предпазни заграждения.“
Прогнозата за дъжд в деня на състезанието допълнително усложнява условията — дължината на пистата означава, че част от трасето ще е мокро, а друга — суха. Лауда вече е изразил притесненията си относно сигурността и дори организира гласуване сред пилотите дали да бойкотират надпреварата.
„Ники събра всички в неделя сутринта. Гласувахме, и аз бях сред онези, които казаха: ‘Да, нека се състезаваме’“, спомня си Лунгер.
This is the crash that left Niki Lauda seriously injured at the 1976 German Grand Prix.
— Sky News (@SkyNews) May 21, 2019
The @F1 legend has died at the age of 70 - read more about his life here: https://t.co/dO4vXOQ4E9 pic.twitter.com/ViuTgPgdSz
- Ударът
Състезанието започва нормално, но във втората обиколка — преди завоя Бергверк — Ферарито на Лауда излиза от трасето със скорост от 190 км/ч и се удря в насип. Резервоарът му се пука, колата избухва в пламъци и се връща на пистата, точно пред насрещните болиди. Гай Едуардс успява да избегне сблъсък, но Лунгер се удря в останките. Харалд Ертл, идващ след тях, също се блъска.
Едуардс, Лунгер и Ертл излизат от колите си и се опитват да измъкнат Лауда, но коланите му не се поддават. Тогава се намесва Артуро Мерцарио — бивш пилот на „Ферари“. Той достига до коланите, разкопчава ги, а Лунгер го издърпва от горящия кокпит. Мерцарио се опитва да гаси с пожарогасител, докато останалите отвеждат Лауда до безопасно място.
Лауда е със свалена каска, оставяйки лицето си изложено на пламъците. Ръцете му са изгорени, няколко кости счупени. Най-сериозната опасност обаче идва от токсичните изпарения на горящото фибростъкло, които той е вдишал.
- Между живота и смъртта
Лауда е откаран с хеликоптер в болница и изпада в кома. „В болницата си ужасно уморен и просто искаш да заспиш. Но усещаш, че ако го направиш, може би няма да се събудиш“, разказва той пред BBC.
Състоянието му е критично. Получава последно причастие. Белите му дробове почти отказват. „Издържах на изгарянията и останалото, но белите дробове — това беше истинската опасност“, казва Лауда през 2015 г. в подкаста на BBC I Was There.
Нуждае се от кожни присадки. Клепачите му са възстановени с кожа от ушите. Въпреки болката и усложненията, Лауда решава да не се предава. „Тогава просто се бориш с мозъка си“, казва той. „Чуваш гласове, шумове и се опитваш да ги следваш — да държиш мозъка буден, да накараш тялото да се бори.“
- Завръщане от ада
Въпреки травмите, Лауда не губи фокус върху целта си — титлата. Пропуска само две състезания. Само шест седмици след катастрофата се появява на пресконференцията за Гран При на Италия в Монца — с превръзки, със силни болки, но с решимост в очите.
„Казах, че съм преодолял страха си бързо и чисто — това беше лъжа“, пише той по-късно в автобиографията си "До ада и обратно". „Но не можех да си позволя да покажа слабост.“
В първото си състезание — 12 септември 1976 г. — кара със специална каска, тъй като всяко движение му причинява болка. Очите му сълзят заради увредените слъзни канали, кръв се просмуква от превръзките. Въпреки всичко завършва четвърти. Когато сваля балаклавата, кожните присадки се отлепват и отварят раните отново.
„Никога няма да забравя как сложи каската и как страдаше“, казва сър Джаки Стюарт пред BBC през 2019 г. „Кръв се стичаше от каската му.“
- Един по-силен от смъртта
В последното състезание за сезона, в Япония, Лауда напуска надпреварата заради проливния дъжд — и губи титлата от Хънт с една точка. Но през следващата година си я връща.
Травмите от 1976 г. продължават да се отразяват на здравето му. През 2018 г. претърпява двойна трансплантация на бял дроб. Но с 25 победи в Гран При и три световни титли, Лауда остава в историята като един от най-великите.
Когато умира през май 2019 г. на 70 години, неговият бивш съотборник Джон Уотсън казва: „Да се състезаваш 40 дни след такава катастрофа беше най-смелото нещо, което съм виждал от който и да било спортист през живота си.“
