П рез юли 1995 г. сръбски войски избиват над 8 000 босненски мюсюлмани, а светът безучастно наблюдава това най-тежко престъпление в Европа след 1945 г. И до днес тази срамна страница от историята не е напълно осмислена, съобщи Deutsche Welle.
Когато през юли 1995 г. войските на босненския сръбски генерал Ратко Младич извършиха геноцид срещу босненците в Сребреница, тогавашната защитена зона на ООН, светът видя ужасяващите кадри на хиляди безпомощни бежанци в Поточари, на насилственото разделяне на мъже, жени и деца и на един унизен нидерландски командир на ЮНПРОФОР, вдигащ наздравица за генерал Младич.
Етническо прочистване
В дните преди геноцида в Сребреница имаше отчаяни съобщения от радиолюбители, а по време на масовите убийства първите оцелели свидетели от т.нар. Марш на смъртта разказваха за извършваните зверства в горите около Сребреница.
Дори и да не са били напълно ясни мащабите на престъплението, през юли 1995 г. вече беше ясно, че случващото се в Сребреница е ужасяващата кулминация на сръбската политика за етническо прочистване в Босна. Че там е извършено едно от най-тежките престъпления след Холокоста – не само със знанието, но и при пълното бездействие на представителите на международната общност. А мотото на европейската култура на паметта отдавна гласеше: "Никога повече!".
Тази година се очаква десетки хиляди да се съберат на 11 юли в Мемориала Поточари край Сребреница за 30-годишнината от геноцида. В гробището на Мемориалния център, открит през 2003 г., са погребани останките на идентифицираните близо 7 000 от общо 8 372 известни жертви на геноцида. Сребреница отдавна се е превърнала в нарицателно за ужасяващото престъпление. Съществува широк международен консенсус, че извършеното в Сребреница е геноцид, за което говорят и редица решения на Трибунала за военните престъпления в бивша Югославия. През 2024 г. Общото събрание на ООН обяви 11 юли за Ден на възпоменание за геноцида в Сребреница, с което още веднъж това престъпление беше потвърдено като геноцид.
Отричане и омаловажаване
Но в Сърбия и Република Сръбска, които са отговорни за планирането и извършването на геноцида, отричането и омаловажаването на престъплението е превърнато в държавна политика. През 2010 г. сръбският парламент прие декларация, с която се извини за престъплението в Сребреница, но без да използва думата геноцид. Междувременно сръбската политика под ръководството на президента Александър Вучич изостава дори от този жест.
През 1995 г. Вучич беше министър на информацията на диктатора Слободан Милошевич и на 20 юли 1995 г., когато геноцидът все още беше в ход, заяви в парламента в Белград, че "за всеки убит сърбин ще бъдат убити сто босненски мюсюлмани", за което все още не се е извинил. Днес Вучич разпространява наратива, че "всички страни са страдали" по време на югославските войни, но само сърбите не са признати за жертви.
Военнопрестъпникът Младич - герой за много сърби
В Република Сръбска президентът Милорад Додик свика комисия под ръководството на оспорвания израелски изследовател на Холокоста Гидеон Грейф, която в своя доклад от 2021 г. отрече наличието на геноцид и постави под съмнение броя на жертвите. Ликът на Ратко Младич, който е осъден като военен престъпник, често може да бъде видян на снимки, графити и плакати в Република Сръбска, както и в самата Сърбия - много сърби го смятат за герой.
Всяка година по време на различни сръбски празници и възпоменателни дни сръбски националисти преминават покрай мемориала с автомобилни шествия, надуват клаксони и огласят района с националистически химни. А оцелелите, които погребваха близките си, бяха хулени от сръбски националисти, без полицията да се намеси. Сръбските кметове на Сребреница след 1995 г. отричаха геноцида под една или друга форма. Сегашният кмет Милош Вучич вижда победата си на изборите през октомври 2024 г. "и като отговор на резолюцията на ООН", приета няколко месеца по-рано.
Закон срещу отричането на геноцида
Унгария на Виктор Орбан също се присъедини към редиците на отричащите геноцида в Сребреница. Наред със Сърбия и Русия, Унгария беше единствената държава членка на ЕС, която през юли 2024 г. гласува против резолюцията на ООН за Сребреница.
През юли 2021 г. с указ на тогавашния Върховен представител на международната общност за Босна и Херцеговина Валентин Инцко беше наложен закон срещу отричането на геноцида в Сребреница. Въпреки това трябваше да минат почти четири години, преди през май 2025 г. да бъде произнесена първата присъда срещу отричащ геноцида.
Международната общност се извини искрено само веднъж - когато през юли 2022 г. правителството на Нидерландия поиска прошка от жертвите и оцелелите в геноцида - за това, че "международната общност не е успяла да осигури адекватна помощ на хората от Сребреница".
Въпреки че това не е доказано по безспорен начин, много вероятно е международната общност да е знаела за конкретните планове за етническо прочистване в Източна Босна през лятото на 1995 г. и мълчаливо да ги е приела като цена за успеха на мирните преговори. Такова признание все още няма, макар че по онова време вероятно никой в света не е подозирал, че всъщност се извършва геноцид.
Без твърдо място в европейската култура на паметта
За бошняците възпоменанието за геноцида в Сребреница е основен компонент на националната им идентичност и важен момент от създаването на тяхната държава. Въпреки това много официални представители на тази държава обикновено не стигат по-далеч от това да посетят на 11 юли на Мемориала в Поточари. Повечето оцелели от геноцида живеят в скромни условия – често са много бедни и маргинализирани. Само жените, които нямат оцелели роднини от мъжки пол, получават държавна помощ. Всички останали нямат правен статут на жертви и никога не са получавали никаква помощ от държавата - нито материална, нито психологическа.
Фактът, че Сребреница все още няма трайно място в европейската култура на паметта - 30 години след геноцида и въпреки резолюцията на ООН от 2024 г. - вероятно е най-трудното нещо за оцелелите. Европейският ден за възпоменание на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими е добър пример за това. Той се отбелязва в ЕС от 2009 г. на 23 август - денят, в който през 1939 г. е подписан пактът Хитлер-Сталин. По този повод Европейската комисия (ЕК) всяка година излиза с декларация. Но Сребреница досега не е била споменавана в този документ.
криза, която тихо расте" />
