0

Правителството на Габон обяви, че ще спазва конституцията на страната, след като президентът Омар Бонго почина в испанска клиника, предаде Ройтерс.

Ще спазваме конституцията и ще уважаваме институциите, каза министърът по комуникациите и говорителка на правителството Лауре Олга Гонджут пред френска телевизия.

Според конституцията временният лидер на страната трябва да свика избори до 30-45 дни. Очаква се постът да бъде зает от председателя на Сената.

Президентът на Габон, бивша френска колония в западна Африка, почина от сърдечна недостатъчност след 41 години на власт. Той е най-дълго управлявалият президент на континента.

Липсата му рискува да създаде политически вакуум в страната, производителка на петрол. Опозиционни лидери се опасяват, че синът му Али Бен Бонго, който сега е министър на отбраната, ще заеме мястото му.

Омар Бонго става президент на 28 ноември 1967 г., след като е посочен за приемник на първия управник на Габон след независимостта Леон Мба.

Година по-късно той създава Демократическа партия на Габон, единствена политическа партия в страната в продължение на 22 години. Бонго е твърд противник на многопартийната политика, но серия стачки и демонстрации в началото на 90-те години води до узаконяването на опозиционни партии.

Бонго управлява, без да бъде избран, 26 години - до 1993 г. Тогава са първите избори в страната, окачествени от самия него като честни и свободни въпреки взаимните обвинения с опозицията за купуване на гласове и измами.

През 2003 г. парламентът ратифицира закон, с който е премахната клаузата, ограничаваща президента до два седемгодишни мандата. В изборите през 2005 г. Бонго отново е обявен за победител със 79,2% от гласовете.

Той е роден под името Албер-Бернар Бонго през 1935 г. и е член на малцинственото племе батеке, живеещо по границата с Република Конго. През 1973 г. приема исляма и променя името си на Ел Хадж Омар Бонго.

Френско полицейско разследване разкрива през 2007 г., че лидерите на Габон, Република Конго и Екваториална Гвинея и техните семейства притежават десетки банкови сметки и домове в богати парижки квартали и на Ривиерата.

Френски съдия започна разследване миналия месец дали президентите на три африкански страни, производителки на петрол, са използвали присвоени държавни средства, за да си купят луксозни къщи и коли.