ООН събра само $2,3 млрд. за климата

З еленият фонд на ООН за борба с климатичните промени е събрал едва 2,3 млрд. долара, 1 млрд. от които бяха обещани вчера от Франция, съобщи генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, обобщавайки резултатите от вчерашната среща на високо равнище по въпросите на климата, предаде АФП.

Тази сума е твърде далеч от целта, която фондът си е поставил –

до края на годината да събере 10 млрд. долара и по 100 млрд. годишно след 2020 г. Тези пари трябва да подпомогнат бедните страни да преминат към възобновяеми източници на енергия и да се справят с последиците от климатичните промени.

Развиващите се страни пък обявиха, че имат нужда от 15 млрд. долара през 2014 г., за да се справят с ефекта на климатичните промени, посочва Ройтерс.

Бан съобщи, че частни банки са се ангажирали да емитират зелени облигации за 20 млрд. долара и че компании са готови да удвоят зелените си инвестиции до края на 2015 г. на 82 млрд. долара.

„Никога досега светът не е бил изправен пред световна промяна като климатичната“,

заяви Бан в речта си при откриване на форума. Климатичните промени застрашават трудно извоювания мир, благосъстояние и възможности за успех на милиарди хора. Днес трябва да ориентираме света в нова посока, каза той от трибуната на Общото събрание на ООН.

От трибуната на срещата за климата президентът Барак Обама призова за сключване на амбициозно споразумение на конференцията в Париж в края на 2015 г. Той подчерта, че

САЩ спазват своите ангажименти и ще успеят да постигнат обявената през 2005 г. цел да намалят емисиите на парникови газове

със 17% до 2020 г. Бъдещо глобално споразумение за климатичните промени трябва да включва твърди ангажименти от нововъзникващите пазари и да преодолее разделението бедни-богати страни, което спъва напредъка на преговорите в ООН, допълни Обама.

Той съобщи, че на среща с китайския вицепремиер Чжан Гаоли са стигнали до съгласие, че САЩ и Китай, двете страни с най-големи емисии на парникови газове, имат

отговорността да бъдат лидери в борбата с климатичните промени.

Държавният секретар Джо Кери съобщи, че САЩ ще предоставят 15 млн. долара за програма на Световната банка за изработване на проекти за намаляване на замърсяването с метан. Освен това Вашингтон се ангажира да снабди развиващите се страни с научни и други инструменти за прогнозиране на ефектите от климатичните промени и разработване на модели да справяне с тях. Някои от обещаните средства са разработени от НАСА и Геофизичният институт на САЩ.

Други страни, участващи в срещата, обещаха най-малко 5 млрд. долара, за да се помогне на света да стане по-устойчив. Освен Франция, която ще внесе обещания милиард долара през следващите няколко години, и Германия съобщи още през юли, че предоставя на фонда 1 млрд. долара.

Европейският съюз ще отпусне през идните седем години на развиващите се страни 3 млрд. евро, които да бъдат използвани за развитие на устойчивата енергия, обяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, цитиран от ДПА.

Законите, които отделните държави приемат в отговор на климатичните промени, трябва да бъдат подкрепени с действия на международно ниво, призова президентът Росен Плевнелиев в изказването си на срещата. „Промяната на климата не е илюзия“, заяви Плевнелиев и подчерта усилията на страната ни за преодоляване на тежките щети, нанесени от неочаквано обилните валежи в България през последните месеци.

Китай настоя индустриалните държави да спазват задължението си и да подкрепят финансово и технологично развиващите се икономики.

И Китай, и Индия изпратиха в Ню Йорк представители на ниско равнище, което хвърли сянка върху срещата, в която участваха 120 държавни и правителствени ръководители, повече от 200 компании и много неправителствени организации. Срещата на върха не е част от преговорите в подготовка на срещата на високо равнище за климата в Париж през 2015 г., на която трябва да се постигне голямо международно споразумение. Бан Ки-мун свика сегашната среща, за да засили политическата подкрепа в полза на бъдещия глобален договор. Първото подобно споразумение в тази насока - протоколът от Киото изтече през 2012 г., предаде Франс прес.

Участниците се съгласиха да разширят използването на възобновяеми източници на енергия и да спрат изсичането на тропическите гори до 2030 г., да подобрят производството на храни и да увеличат дела на автомобилите, захранвани с електроенергия, с 30% до 2030 г.