К огато папа Лъв XIV се появи на лоджията на базиликата „Свети Петър“ преди две седмици, той бе обгърнат от сянката на една отдавна отминала империя. Престолът на Свети Петър е в Рим, защото по времето на Исус това е бил центърът на света; Църквата говори езика на една цивилизация, достигнала своя връх преди две хилядолетия. Това посочва Мат Робинсън за Newsweek.
Ехото на древен Рим все още шепне на всички нас. Нашите закони са изпълнени с римски идеи. Календарите ни са проектирани от римляни, дните и месеците носят имената на техни богове и императори. Нашата архитектура, мерни единици и държавно управление носят белезите на римското наследство. Ако искаш една идея да звучи по-интелигентно, говориш за нея на латински — точно това правят лекарите, юристите и учените ни, коментира Робинсън.
Всичко това ни напомня, че една паднала велика цивилизация може да остави дълго сияние след себе си. И това би трябвало да бъде някаква утеха за Америка, която бавно се плъзга към собствената си епоха на упадък. пише авторът на Newsweek.
Аларих може и да не е пред портите, но признаците на разпад трудно могат да бъдат пренебрегнати. Американците са значително по-неграмотни и проявяват далеч по-малко интерес към света. Избираме паразитни лидери, които ни хранят с кухи обещания за възстановяване на отминалото ни „величие“, докато реално рушат кредитния ни рейтинг, подкопават научните изследвания — основата на нашето благоденствие, отслабват демократичните ни свободи, прогонват световните инвестиции панически от страната и изсмукват самия ни разум. Станали сме антисоциални и нещастни, както всеки човек в депресия, твърде обезверени, за да променим нещо, смята Мат Робинсън.
Затова малка утеха е и перспективата, че отблясъкът от американската икономическа, интелектуална и военна мощ от миналия век може да поддържа нашите потомци относително добре обезпечени поколения наред — така, както Източната римска империя е просъществувала още 1000 години след началото на упадъка, довел до падането на Рим, коментира Робинсън.
Xi Jinping Could Save America With One Simple Announcement | Opinion https://t.co/AlwQF5spah
— Newsweek Opinion (@NewsweekOpinion) June 2, 2025
Но какво ако не искаме внуците ни просто да живеят на гърба на динамизма на техните прадядовци, безцелни наследници на някогашно богатство?
Историята подсказва, че може би има начин да се вдъхне отново живот на стремежа към създаване на нови богатства: като се изправим пред екзистенциална заплаха, смята авторът.
Разбира се, това не проработи за римляните, чиято вътрешна корупция бе напреднала твърде много. Но пък проработи за древните гръцки полиси, които ги предхождат. Заплахата от Персийската империя ги принуди към бърз растеж и еволюция. В случая на Атина тази заплаха доведе до създаването на демокрацията, разцвет на търговията и културен подем в литературата, философията и науката — иновации, които се предават на римляните, а оттам и на нас. Изправянето пред смъртна опасност може да проработи; в този случай — да създаде тласък с такава сила, че да продължи да оформя обществата 2500 години по-късно, пише Мат Робинсън.
И все пак, макар заплахите да са силен мотиватор, ние не искаме да се впускаме в истинска война. А какво ще кажете за прокси-вариант? Както ваксината може да замени жив и смъртоносен вирус, за да активира имунната система, възможно ли е да предизвикаме решителен национален отговор чрез друг вид глобално съревнование?
Китайската стратегия: Умереност или агресия в отговор на Тръмп?
Ами ако влезем в нова космическа надпревара?
От пускането на „Спутник“ от Съветския съюз през 1957 г. до кацането на САЩ на Луната през 1969 г., космическата надпревара бе безспорен дар за Америка. Това гладиаторско състезание доведе до неизмерим икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт. То ни даде буквално цялата компютърна и информационна индустрия, както и безброй продукти, които купуваме, продаваме и използваме и днес — като например маратонки, LED осветление, топлоизолация за дома, мобилни телефони, противопожарни аларми и изкуствени крайници. Донесе ни национална цел. Възстанови гордостта ни, посочва още Робинсън.
Разбира се, дори това да е тъкмо онова, от което Америка има нужда, не можем да започнем надпревара без съперник. А нека си признаем — под управлението на Доналд Тръмп и неговото безразсъдно разрушаване на науката, това едва ли ще се случи. Имаме нужда от противник, реален съперник, който да ни разтърси и мобилизира, категоричен е авторът.
Тръмп: Никой не може да се конкурира с нас
Ето къде Си Дзинпин може да реши проблемите ни с едно движение. Какво би станало, ако той обяви, че Китай ще бъде първата страна, която ще изпрати човек на Марс, и ще го направи в рамките на следващите десет години?
- Ще реагира ли Тръмп?
- Може да се обзаложите. Нищо не го разгневява повече от това да изглежда като губещ пред Китай, особено след като вече публично се е зарекъл, че Америка ще бъде първа на Марс. А когато няколко технологични магната му обяснят колосалните печалби, които се очакват от космическия добив, че надпреварата за Марс всъщност е надпревара за развитие на капацитета за експлоатация на астероидно богатство, и че един-единствен астероид (Психея) се оценява на 100 квинтилиона долара — сума, надхвърляща в пъти целия глобален БВП — мислите ли, че този изключително алчен и търговски ориентиран президент няма да прояви интерес?
- Ще отговори ли американската индустрия?
- Без съмнение. Да не говорим за стотиците милиарди долари във федерални поръчки, които ще станат налични, ако правителството се включи.
- Ще откликне ли американската общественост?
- Много вероятно. Две трети от американците, включително 80 процента от републиканците, вече подкрепят запазването на американското лидерство пред Китай в сферата на изкуствения интелект. Представете си как ще реагират при риск да изгубим най-голямото технологично състезание в историята.
- И ще проработи ли? Ще получи ли Америка нов приток от иновации, фокус и икономическа жизненост?
- Като се има предвид изследователската дейност, необходима за телекомуникациите и компютърните технологии от ново поколение, науката за материалите, ботаниката, производството и съхранението на електричество, които ще бъдат ускорени от нова космическа надпревара, трудно е да си представим, че резултатите няма да бъдат бързи и видими.
Между другото, трудно е да си представим, че и Китай няма да спечели също толкова, особено с оглед на икономическите си трудности и стремежа си, по думите на Конгресната изследователска служба, „да стимулира растежа и производителността чрез инвестиции в иновации, образование, дигитална инфраструктура, модерно производство и нововъзникващи технологии“. Звучи ли ви като рецепта за космическа надпревара?
В блестящия сериал For All Mankind, Холивуд представя убедителен аргумент, че светът щеше да е по-добро място, ако СССР бяха изпреварили САЩ и първи кацнали на Луната през 1969 г., давайки ни мотивацията да продължим космическото съперничество.
Никога няма да узнаем със сигурност. Но можем да сме доста уверени, че през 2025 г. точно такъв тласък е онова, от което се нуждаят Америка, Китай и целият свят.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Вода с миризма на тиня тече от чешмите в няколко квартала в София
Енигмата на украинската власт: Андрий Ермак - дясната ръка на Зеленски?
