Meркел втвърдила тона към Тръмп? Не точно

С лед срещата на G-7 в Сицилия на 26 и 27 май, Ангела Меркел заяви, че „Европа не може повече да разчита на съюзниците си“ в контекста на Брекзит и Тръмп, с което разбуди силни страсти в Германия и ЕС.

Много проевропейски настроени журналисти и коментатори побързаха да я похвалят, задето е „втвърдила тона“ срещу Тръмп и е заела мястото си на лидер на Европа и либералния свят. Но вярно ли е изказването й?

Меркел: ЕС вече не може да разчита на САЩ и Великобритания

Тръмп с критики към Меркел: Това ще се промени

Може ли Европа да разчита на САЩ и Великобритания за отбрана?

В Европа от 70 години насам има стотици американски и британски военни съоръжения. Само в Германия има 38 американски и 10 британски военни инсталации, които изпълняват сухопътни, въздушни, разузнавателни и снабдителни задачи.

В Европа са постоянно разквартирувани повече от 99 000 американски и 21 000 британски военни. Само преди месец Великобритания изпрати допълнително 800 войници, за да участват в стратегическото сдържане на Русия в Прибалтика, където Кралските въздушни сили вече от години пресрещат редовно руски самолети на границата на естонското въздушно пространство.

В подобни операции участват американски изтребители в Черно море. САЩ и Великобритания на практика издържат бюджета на организацията на НАТО и са две от петте страни, които изпълняват 2-процентовия минимум на военни разходи.

Може ли Европа да разчита на САЩ и Великобритания в икономиката?

Европейският съюз осъществява по-голямата част от износа си за САЩ и Великобритания. Търговията през морето не само е изключително интензивна, но американците и британците имат огромен търговски дефицит с ЕС, което ще рече, че Европа продава на тях повече, отколкото те продават на Европа.

Търговският излишък с Великобритания е 60 милиарда паунда, а със САЩ е 146 милиарда долара в полза на ЕС.

Може ли Европа да се отбранява сама?

Отбранителните способности на повечето страни в Европа са под всякаква критика. Относително по-бедни държави като Естония, Полша и Гърция полагат усилия да отделят 2% от БВП за отбрана, но тъкмо най-големите и най-богати страни като Германия и Франция предпочитат да харчат приходите си за раздути публични сектори и социални програми.

Решения за обща отбранителна политика на ЕС се търсят най-често именно с цел да се съкратят разходите.

Консенсус за обща европейска армия обаче няма, дори сега, когато британците напускат Европейския съвет.

Консенсус няма и в Германия, от която всички други очакват лидерство. На „субевропейско“ ниво Германия опитва да интегрира бойни способности – миналия месец една чешка и една румънска бригада преминаха под командването на Бундесвера, а година по-рано това се случи с две бойни части от Холандия. Тези крачки са смели в краткосрочен план и противоречиви в дългосрочен.

Как да четем това изказване тогава?

Когато някой политик каже с голяма сигурност нещо, което няма връзка с реалността, винаги поглеждаме календара и проверяваме дали не предстоят избори.

Вижте снимки от събитието, на което Меркел пожела и наздраве на съпартийците си

Очевидно е, че стратегическите геополитически съюзи се градят повече на споделени интереси, а не толкова на споделени идеологии и ценности, както е модерно да се повтаря. Това, че в САЩ и Великобритания има консервативни правителства на власт, че англичаните искат да коват собствените си закони, а Тръмп иска държавата му сама да решава колко въглища да добива; че на Острова искат да ограничат имиграцията, а отвъд океана искат да забранят на транссексуални мъже да влизат в женските тоалетни, не означава, че Вашингтон и Лондон вече не споделят интереси с Европа. Интересите са свързани с отбрана и бизнес – разговорът за споделените „либерални ценности“ не е и не може да бъде в центъра, той е само подправка на основното.

Тук има по-тривиална причина. Ангела Меркел ще се бори за четвърти мандат в Германия тази есен и за някакво неформално лидерство в Европа в следващите четири години.

Когато тя казва „не може да разчитаме на САЩ и Великобритания, затова трябва да започнем да се грижим сами за себе си“, това е просто нейният ловък начин де факто да отстъпи пред Тръмп и да изпълни исканията му за увеличен военен бюджет, но без да изглежда победена.

Тончо Краевски е завършил Националната гимназия за древни езици и култури с профил История. В момента следва право в Софийския университет. Работил е в посолството на Великобритания и се интересува от международна политика с фокус върху англоамериканския свят. Член е на Института за дясна политика.

Игра на покер или световна война

Обама също е издавал секретна информация, но тогава нямаше истерия

Какво се случи с Тръмп и шефа на ФБР