Г ерманският канцлер Фридрих Мерц се опита да намали напрежението с президента на САЩ Доналд Тръмп, след като двамата влязоха в остър публичен спор заради войната с Иран.
"Личните отношения между американския президент и мен остават, според мен, толкова добри, колкото винаги са били", заяви Мерц на пресконференция в сряда. "Все още сме, както се казва на американски английски, в добри отношения."
Канцлерът представи критиките си към конфликта в Близкия изток като реакция на неговите последици, а не като атака срещу лидерството на Тръмп. "В Германия и Европа страдаме сериозно от последствията от… затварянето на Ормузкия проток", каза той, като посочи нарастващите енергийни разходи и икономическия натиск.
Размяна на остри реплики между САЩ и Германия заради конфликта в Близкия изток
Помирителният тон идва след директна атака от страна на Тръмп във вторник вечерта. "Канцлерът на Германия Фридрих Мерц смята, че е нормално Иран да има ядрено оръжие", написа американският президент в социалната мрежа Truth Social. "Той не знае за какво говори!"
Тръмп предупреди, че ядрен Иран би оставил "целия свят… в положение на заложник", след което насочи критики и към германската икономика: "Не е чудно, че Германия се представя толкова зле, както икономически, така и в други отношения!"
Заради Иран: Как Мерц се обърна срещу Тръмп
Опитът на Мерц да стабилизира отношенията идва, след като самият той засили реториката си спрямо Вашингтон. В началото на конфликта на 28 февруари канцлерът като цяло подкрепяше целите на САЩ, но с проточването на войната позицията му се втвърди.
В понеделник, по време на посещение в училище в Западна Германия, той заяви, че САЩ са "унижавани" от Иран и са влезли във войната без ясна стратегия за изход, сравнявайки ситуацията с предишни конфликти в Афганистан и Ирак.
Мерц също така подчерта негативния ефект върху германската икономика, като отбеляза, че конфликтът "ни струва много пари".
Берлин реагира и на оперативно ниво. Германия отхвърли призивите на САЩ за по-широко трансатлантическо военно участие, настоявайки, че конфликтът "не е война на НАТО", и предложи ограничена роля, включително участие с миночистачи за осигуряване на безопасността в Ормузкия проток, едва след края на бойните действия.
