С наближаването на заседанието на Европейския съвет в Брюксел, което ще се проведе на 19 и 20 декември, се засилват коментарите в медиите в Скопие - за това дали ще бъде определена дата за започване на преговори на Македония за присъединяване към Европейския съюз.
За пети път Македония няма да получи дата за започване на преговори за присъединяване към Европейския съюз. Това става ясно от официалната позиция на Атина, изразена от заместник-министъра на външните работи на Гърция Димитрис Куркулас.
Нерешеният спор за името между Македония и Гърция
Спорът за името Македония възникна още с отделянето на държавата от бившата Югославска федерация през 1991. Атина твърди, че това е име на нейна северна провинция и може да бъде използвано за предявяване на претенции към Гърция от страна на Скопие. Неразрешеният проблем спира европейската и атлантическата интеграция на Македония.
За получаване на дата за започване на преговори за присъединяване е необходимо съгласието на всички страни членки, заяви преди дни Херман Ван Ромпой, председател на Съвета на Европа.
Няма условия за начало на преговори на ЕС със Скопие, това е заявил заместник-министърът на външните работи на Гърция Димитрис Куркулас.
Медиите в Македония предават неговото изявление от вчера, в което Димитрис Куркулас е заявил: Нашето становище е, че няма условия за начало на преговори със Скопие, предаде телевизия "Сител".
Той повтори становището на гръцкото правителство, че Атина е направила стъпки, които той нарече "храбри", и че е ред на Скопие "да отговори на тях с цел подобряване на добросъседските отношения". Според Куркулас по този начин "ще се отворят европейските и евроатлантическите перспективи на съседната страна".
"В сегашната ситуация не очаквам да се вземе решение за започване на преговори на Македония с Европейския съюз", това каза евродепутатът от Групата на Социалистите и Демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов.
Според него освен нерешения спор за името с Гърция, остава висящ и проблемът с подписването на договор за добросъседство между България и Македония.
Преди година България постави като условие - Декларацията от 1999 г. на министър-председателите да прерасне в договор за добросъседство между двете държави, след което България ще подкрепи Македония за определянето на дата за започване на преговорите с ЕС.
Министърът на външните работи Кристиан Вигенин заяви преди седмица, че: "Без подписването на договора за добросъседство и сътрудничество, няма как България да отвори пътя на Македония към Европейския съюз (ЕС)".
Той каза още, че трябва да се засилят контактите на политическо равнище и да се създаде повече доверие между политическите ръководства на двете страни и между гражданите.
Министърът подчерта, че не само договорът за добросъседство и сътрудничество е проблемен за Република Македония по отношение на надеждите й да тръгне по пътя на членството в ЕС, но има и ред други въпроси от вътрешната политика, които са във фокуса на вниманието не само на България, но и на други страни.
"България се опитва да съдейства по подготовката на Македония за преговорите”, каза още министър Кристиан Вигенин.
Преди седмица бе представено и социологическо проучване на Агенция "АФИС", според което - 56% от българите са съгласни, че преди започването на преговори за приемането на Македония в Европейския съюз, трябва да се сключи договор за добросъседство между България и Македония.
Медиите в Скопие съобщиха, че са представени поправките на проекторезолюцията на ЕП за Македония, след като срокът за тяхното внасяне изтече в сряда.
Докладчикът за Македония Ричард Хоуит е заявил, че евродепутатите са внесли солиден брой поправки.
"Съществува силен дебат за страната, за нейното европейско бъдеще, за предизвикателствата, пред които е изправена. Ще има съществени забележки, които ще бъдат дебатирани и ще гласуваме за тях", заявил Хоуит.
"Но като докладчик съм убеден, че ще успеем да достигнем до компромиси, които са в интерес на страната и нейното европейско бъдеще", казал още Хоуит.
Той изрази надежда, че евродепутатите ще се съгласят с позицията му в проекторезолюцията, че има липса на доверие в процеса на преговорите за името, както и че между Македония и България съществува дух на добри отношения и ново сътрудничество.
Проекторезолюцията на Хоуит е обявена преди провеждането на Европейския съвет следващата седмица и с това той смята, че ще окаже влияние.
"Смятам, че преговорите с Македония за присъединяване към ЕС трябва да започнат и ще кажа защо: Това не е само в интерес на страната, а и на Европейския съюз и се надявам, че ще се окаже натиск върху някои правителства, за да вземат правилното решение в следващите няколко дни", това е заявил Хоуит пред телевизия "Алфа".
Дебатът за поправките и гласуването на проекторезолюцията за Македония ще се състоят във втората половина на януари 2014 г.
Преди дни се проведе среща на премиера Никола Груевски с председателя Съвета на Европа Херман ван Ромпой, на която македонският министър-председател е представил напредъка на страната по пътя на евроинтеграцията и е защитил очакванията на македонските граждани.
Скопският вестник "Дневник" цитира неофициална информация, според която ван Ромпой е проявил интерес към постигнатото от Македония, но е заявил, че за начало на преговорите е необходимо съгласието на всички държави членки.
"Истинският проблем на Македония е вътрешен и институционален, свързан с демокрацията, върховенството на закона, етническата кохезия и цялостно прилагане на Охридския рамков договор. Въпросът за името между Македония и Гърция не е двустранен, а открит международен проблем".
Това е заявил гръцкият външен министър Евангелос Венизелос пред участниците в срещата на НАТО в Брюксел, съобщи преди седмица македонският вестник ”Дневник”.
Според изданието гръцкият външен министър не бил единственият, който имал тази позиция. Позицията, че Атина не е единствената пречка за членство в ЕС и НАТО, се разпространявала и вътре в страната.
Заседание на Европейския съвет ще се проведе в Брюксел, на 19 и 20 декември 2013 г. В дневния ред на са темите: общата политика за сигурност и отбрана; икономически и паричен съюз и икономическа и социална политика и разширяване, миграция и енергетика.
